Появата на бабите в човешкия род, активно участващи в търсенето на храна и възпитаването на внуците, е създало условията за моногамията и ревността. Именно бабите са причината за изобилието от фертилни мъже в зряла и по-преклонна възраст, търсещи по-млади партньорки и ревниво пазещи ги от конкуренти.
До този извод стигат американски учени в доклад, публикуван в Proceedings of the National Academy of Sciences.
„Хипотезата за бабата” на антроположката Кристен Хоукс е формулирана още през 1990-те години и обръща внимание на ролята на възрастните жени в живота на танзанийските ловци-събирачи. Бабите изкопавали корени, за да хранят внуците. Според Хоукс самките сред древните хора престанали да умират на 30-40 години, както шимпанзетата, благодарение на бабите – те хранели внуците, което помагало на дъщерите да родят по-скоро следващото дете. В резултат на това „гените на дълголетието” в тези семейства се предавали на все повече наследници и средната възраст на човешкия род за последните 2 млн. години нараснала до 70 години. Компютърен модел потвърждава тезата на Хоукс.
Сега антрополгът и нейните колеги се опитват да свържат „Феномена на бабата” с друга важна особеност на човешката култура – образуването на постоянните двойки, за разлика от шимпанзетата, чиито самки имат по няколко партньори.
Когато, с появата на бабата, продължителността на живота започнала да нараства, жените спрели да раждат след 45 г., докато мъжете запазвали способността да създават потомство и на по-преклонна възраст. Така се засилила конкуренцията за млади самки, способни да раждат и за мъжете станало по-изгодно да създават постоянни, дългогодишни връзки. Това обаче ги накарало да охраняват партньорките си от посегателствата на други мъже.
Този феномен отличава рода Homo от шимпанзетата, чиито самци предпочитат по-възрастни партньорки, както и от останалите бозайници, при които женските екземпляри обикновено са повече от мъжките.
Компютърният модел сочи, че „Феноменът на бабата” за 300 000 години радикално е променил съотношението на половете в хипотетичната популация на примати – от 77 самеца на 100 самки до 156 самци на 100 самки.
„Тази промяна прави защитата на постоянната партньорка по-печеливша стратегия за мъжете, тъй като търсенето на нова партньорка би го сблъскало с голяма конкуренция. Нищо чудно, че в човешкото общество, в постоянните връзки е толкова силно чувството за собственост на мъжете към жените им”, отбелязва Хоукс.
