Един ден пред портите на голям град се появила Смъртта.
- Какво ще правиш тук? Защо си дошла? - попитал я един войник от градската стража.
- Днес съм дошла да взема сто души - отговорила Смъртта.
- Но това е ужасно! - извикал войникът.
- Какво да се прави... такава ми е работата - казала Смъртта и влязла в града.
Войникът веднага тръгнал из улиците и започнал да предупреждава хората за грозящата ги заплаха. Но в края на деня се оказало, че са умрели не сто, а хиляда души.
Вечерта, когато си тръгвала, войникът спрял неканената гостенка и я попитал мрачно:
- Ти каза едно, а се случи съвсем друго. Защо прибра толкова много хора?
- Аз удържах на думата си и взех само онези сто души, за които бях дошла. Страхът и тревогата, които ти причини, взеха останалите...
***
Има повече неща, които ни плашат, отколкото такива, които ни измъчват. По-често страдаме от въображението си, отколкото от действителността.
Сенека
