Гледали ли сте филма „Предай нататък“? Историята на едно малко момче, което получи задача от своя учител да състави план (и да го задейства), с който да направи света по-добър. Идеята на героя е да помогне на трима души, а те вместо да му върнат услугата, да предадат нататък доброто, като помогнат на други трима със същото условие, и т.н.
Ще кажете, че темата за “заразното добро” е добре позната и чак прозаична
Но в този филм аз виждам нещо друго. Идеята за ролята на всеки един от нас в съдбата на другите. Вселенският сблъсък на две души и значимостта на една на пръв поглед случайна среща. Да помогнеш без да имаш изгода. Да подадеш ръка в труден момент на този, който има нужда, просто защото дължиш на Света да предадеш нататък доброто, което ти си получил.
Броени дни след 24 май си мисля за друг герой от филма. Този на учителя. Човекът, който познава много добре ефекта на пеперудата. Този, който вдъхнови детето, пося семето на мъдростта в него. Накара го да се замисли. Учителят, който задейства промяната в своя ученик, а чрез него и на целия свят.
Защото да си учител, не е професия, а мисия
Мисията да поддържаш пламъчето в детето, неговата изначална доброта, да го вдъхновяваш, да провокираш креативността му, но много често и да подадеш ръка, да го приемеш и обгърнеш с душата си.
