Mозъкът прекрасно владее хватателния рефлекс. Подобно на бебе, което неволно стиска ръчичка, докосвайки който и да е предмет, умът ни грабва първата мисъл, която му попадне, за да започне поредица от мисли и действия, понякога болезнени и смущаващи. Практиката на двети минути, описана в книгата „Пътят на джедаите“ от прокрастинолога Максим Дорофеев, помага да се прекрати тази лудост.

Опитайте се да настроите таймера на две минути и докато не звънне, просто седнете и не правете нищо. Ако това се окаже непосилна задача, опитайте да започнете с една минута нищонеправене. Ако двете минути ви се отдават с лекота, вдигнете летвата на четири. До определена граница (от 5 до 20 минути) ценността на тази практика ще се увеличи, но заедно с това ще нарасне и вероятността за нейното отлагане.

Най-често срещаният въпрос относно тази практика е: „Трябва ли в този момент и да не мисля за нищо?“ Сякаш хората могат просто така да вземат и да спрат да мислят. Като цяло, ние всъщност не влияем на нашия мисловен процес и не можем да го включваме или изключваме по поръчка. Често дори не можем да го насочим в правилната посока. Следователно, ние просто го наблюдаваме. По някакъв начин това може да се нарече медитация. Едно хубаво определение на този процес дава Тим Ферис, който казва: „Гледайте странната, проклета комедия в главата си!“. Тази практика е необходима, за да привикнем към спокойно състояние. За много хора (особено при ниски нива на зрялост) нищоправенето не е много неприятно и те могат да започнат да правят нещо, само и само, за да избегнат този дискомфорт. Въпреки че често големият въпрос е какво ще навреди повече: „напразно прахосаното време“ (особено в ситуация, в която сме ограничени от мисълта) или безмислената активност.

Искам да се спра малко повече на ситуацията "залудо работи, залудо не стой!" През пролетта на 2017 г. бях на кратък ритрийт с Дзен монаси. Домакинът Гоо Син ни разказваше за успокояването на ума. Механиката на неспокойния ум разбрах така: целият рояк от мисли във всеки конкретен момент е всъщност само една единствена мисъл. Но ние така се вкопчваме в тази мисъл или реагираме на нея, че се появява втора мисъл. Тя поражда трета, третата - четвърта и в резултат на това в главата ни бързо се завърта кълбо от мисли, породени една от друга.  Едно от важните умения за успокояване на ума е да се научиш, чрез обучение и практика „да не отхвърляш и да не се вкопчваш“ в мисълта, възникнала в главата ти, така че тя да няма възможност да роди следващата. Отново не ви призовавам напълно да спрете да мислите и никога повече да не го правите. Работата е там, че ако искате да се успокоите, се нуждаете от тренирано умение да не зацепвате върху конкретна мисъл. Ако пък не искате  - е, тогава просто няма нужда да го правите.

Разработих темата малко: мисълта може да породи действие, действието отново може да породи една или повече мисли, а някои от тях, от своя страна, отново ще предизвикат действие ... Ако не знаем как да „не отхвърлим и да не се вкопчим“, можем да стигнем до непрестанно жужащ рояк от глупави мисли и действия в главата ни.

Тази практика ни помага да свикнем да не реагираме на всички мисли подред чрез действия и мисли и вместо да дадем простор на размножаващия се рояк, да направим обратното - да "свием" първопричината до абсолютната нула, до нищо, преди да се е разбушувала в главата ни. Ако никога досега не сте практикували нещо подобно, тогава „да не правите нищо за две минути“ може да бъде обезсърчаваща задача. Някои участници в моите семинари твърдят, че са готови да не правят нищо цели 8 часа на ден, но експерименти в тази посока показват друго. Един от доста забавните емпирични опити установи, че от скука хората са готови на какво ли не, дори и да е неприятно. В този случай доброволци са били затворени в лабораторна стая за 6-15 минути с инструкции да се „забавляват само с мислите си“. Предварително им били взети смартфоните и всякакви принадлежности за писане. В стаята имало само сори и ... бутон, по който протичал слаб ток при натискате. Тук е ключовият момент на целия експеримент. Участниците били изрично предупредени какво ще последва ако докоснат бутона€ Въпреки това 12 от 18 мъже и 6 от 24 жени го докоснали поне веднъж. А някои дори няколко пъти. Какво ли не правят хората, само и само да няма нужда да мислят ...
Ето и още един аргумент в полза на тази много проста и елегантна практика за успокояване на ума. Ние много често пренебрегваме възможностите си за възстановяване. В същото време обикновено идеализираме условията, необходими за релаксация. Разбира се, абсолютното съвършенство е: вие сте на тропически остров, нямате интернет, имате храна и покрив над главата си и няма нужда да мислите какво да правите оттук нататък с живота си. Всеки глупак може да почива така. Но да си поемете дъх и да се възстановите в центрофугата на ежедневната суматоха (която изобщо не се кани да приключи скоро) е ценно умение. Което може и трябва да се развива. Започнете с малко. Поне две минути. Например, точно сега. Опитайте...

Източник: Мениджър Нюз