Екзопланета, намираща се на едва 26 светлинни години, е един от най-добрите кандидати за изучаване на атмосферата на светове отвъд пределите на Слънчевата система.

Нещо повече - планетата е открита от астрофизика д-р Трифон Трифонов от Института по астрономия „Макс Планк“ и възпитаник на Физическия факултет на СУ.   

Gliese 486 b е свят, наподобяващ Венера – скалиста и гореща планета, която по всяка вероятност разполага със своя собствена атмосфера (но може би доста по-тънка от тази на Венера). Екзопланетата отговаря на всички критерии, които астрономите търсят у екзопланетни атмосфери, подходящи за изучаване със следващото поколение телескопи като "Джеймс Уеб"ф.

Не само, че Gliese 486 b  е близо до нас, но и преминава между Земята и своята звезда (спокойно червено джудже). Това означава, че звездата ще освети атмосферата като своеобразна подсветка и ще я направи много по-годна за наблюдение. Освен това температурите на повърхността на планетата са особено подходящи за т.нар. спектроскопия, благодарение на която учените изучават състава на атмосферата.

„Още в самото начало осъзнахме, че тази планета е същинско бижу – намира се в орбитата на близка ярка звезда и от наша гледна точка тук на Земята преминава директно пред нея – казва астрофизикът Хуан Карлос Моралес от Института за космически изследвания в Каталуния. – Направихме всичко възможно, за да определим нейните характеристики с максимална прецизност и вече се подготвяме за допълнителни проучвания. Тази планета може да ни помогне да научим повече за структурата и еволюцията на екзопланетните атмосфери.“

От 90-те години на миналия век досега са открити хиляди планети в Млечния път. Знанията ни за тях са все още непълни. Въпреки технологичните ограничения обаче ние все пак успяхме да научим много за техния размер и маса, за плътността им и за начина, по който орбитират около своите звезди.

Атмосферите на екзопланетите обаче са далеч по-трудни за изучаване. Като цяло астрономите откриват екзопланети посредством два метода – на базата на ефектите, които тези обекти оказват върху своите звезди. От една страна, ползваме Доплерова спектроскопия – тя засича изключително бледите трептения на звездата, предизвикани от гравитационните взаимодействия с дадена екзопланета. От друга, прибягваме до помощта и на т.нар. транзитна фотометрия, която засича бледите промени в звездната светлина, докато дадена екзопланета преминава пред звездата (транзит или пасаж).

За да изучат атмосферата на една екзопланета, астрономите обикновено търсят дребните промени в дължините на вълната, предизвикани от звездата. Някои дължини на вълната ще бъдат абсорбирани от излъчени от елементи в атмосферата. Благодарение на тях учените могат да определят химическия състав на въпросната атмосфера.

Вероятно и сами може да се досетите, че това е изключително трудно. Екзопланетите се намират на огромни разстояния от нас и сигналите, за които става дума, са особено бледи.

В идеалния случай  за да можем да изучим една атмосфера, ние се нуждаем от няколко ключови неща. 1) Разстояние (колкото по-близо е една екзопланета, толкова по-добре). 2) Ярка звезда. 3) Транзитна екзопланета – в идеалния случай нейната орбита ще е кратка, което съответно ще доведе и до по-голям брой транзити за кратък период от време. Gliese 486 b с орбита едва 1,5 дни  отговаря на всички тези условия.   

"Очакваме с нетърпение новите телескопи да стант достъпни", казва д-р Трифонов. Според съавтора на публикацията пък д-р Хосе Кабалеро резултатите ще ни помогнат да научим до каква степен скалистите планети са способни да задържат своята атмосфера. 

 Изследването е публикувано в Science.