Колко бързо се разширява Вселената? Астрономите все още са озадачени
Вселената се разширява все по-бързо. Тази ускорена експанзия се измерва по най-разнообразни начини. Съществува обаче един основен проблем. Получаваме две различни стойности за скоростта в зависимост от това дали се взираме в много по-далечната Вселена или не.
През последните няколко години тази криза в космологията измъчва астрофизиците. Сега ново изследване измери скоростта на разширение, използвайки по-различен метод. То откри, че определено съществува различие в стойностите.
В своя научен труд екипът описва как е измерил инфрачервените свойства на 63 елиптични галактики, намиращи се в рамките на 330 млн. светлинни години от Земята (100 млн. парсека). Астрономите са използвали техника, наречена флуктуация на повърхностната яркост (SBF). Тя работи чудесно при елиптичните галактики, тъй като те са стари и имат консистентна популация от стари звезди.
Изследователите измерват константата на Хъбъл и определят нейната стойност на около 73 км в секунда на мегапарсек. Това означава, че ако две галактики се намират на 1 млн. парсека разстояние една от друга, ще изглежда, че те се отдалечават една от друга със скорост 73 км/с.
Тази стойност е консистентна с другите методи, проучващи скоростта на разширяване в местната Вселена, но е много по-голяма от тази, отчитана в ранните зори на космоса. Според наблюденията над реликтовото излъчване константата на Хъбъл е около 68 км/с на мегапарсек.
„За измерването на галактики в рамките на до 100 мегапарсека, това е фантастичен метод – казва съавторът на проучването проф. Чунг-Пей Ма от Калифорнийския университет, Бъркли – Това е първият научен труд, който събира на едно място голямо количество хомогенни данни за 63 галактики с идеята да изучи константата на Хъбъл с помощта на метода SBF.”
Фактът, че няколко независими метода достигат до различни стойности, представлява изключително предизвикателство. Това потенциално би могло да означава, че вероятно пропускаме нещо съществено или че несигурността на измерванията е твърде оптимистична.
Изследването е публикувано в The Astrophysical Journal.