Слънчевата светлина деактивира коронавируса 8 пъти по-бързо, отколкото предполагахме

Екип от учени призовава научното общество да проучи по-подробно начина, по който слънчевата светлина деактивира SARS-CoV-2, след като осъзнава, че съществува поразително несъответствие между най-новата теория по въпроса и експерименталните резултати.

Механичният инженер Паоло Лузато-Фегиз и колегите му от Калифорнийския университет, Санта Барбара забелязват, че вирусът се деактивира 8 пъти по-бързо по време на проведените от тях експерименти, отколкото твърдят последните теоретични модели.

„Според теорията деактивирането работи по следния начин – UVB лъчите поразяват РНК-то на вируса и го увреждат“, обяснява Лузато-Фегиз. Това несъответствие обаче подсказва, че това не е цялата история и ако разберем какво точно се случва, вероятно ще успеем да контролираме вируса по-ефективно.

Ултравиолетовата светлина, или ултравиолетовата част от спектъра, се абсорбира лесно от определени нуклеотидни бази в ДНК-то и РНК-то. Това може да ги накара да се свържат по начин, който е трудно поправим.

Не всичката ултравиолетова светлина обаче е еднаква. Дългите ултравиолетови вълни, наречени UVA, не разполагат с достатъчно енергия, че да предизвикват проблеми. Ултравиолетовите вълни в средния диапазон обаче (UVB), срещани в слънчевите лъчи, са отговорни за убиването на микроби и излагането на собствените ни клетки на опасност от увреждане.

Доказано е, че късовълновата UVC радиация е ефективна срещу вируси като SAARS-CoV-2 дори в случаите, когато са обвити от човешки течности. Благодарение на озоновия слой обаче този тип ултравиолетова светлина не влиза в контакт с повърхността на земята.

„UVC върши чудесна работа в болниците – токсикологът Джули Макмъри, съавтор на проучването от Щатския университет на Орегон. – В други среди обаче, например кухни или метро, UVC ще започне да си взаимодейства с фините прахови частици и ще произведе вреден озон.“

През юли 2020-та експериментално проучване провери ефектите на ултравиолетовата светлина върху SARS-CoV-2 в симулирана слюнка. Резултатите показват, че когато бъде изложен на симулирана слънчева светлина, след 10-20 минути вирусът се деактивира.

“Естествената слънчева светлина може да бъде също толкова ефективна, колкото и дезинфектант при заразените непорести материали“, пишат учените в своя научен труд.

Лузато-Фегиз и колегите му сравняват тези резултати с теорията за начина, по който слънчевата светлина постига това и публикувана месец по-късно, и установяват, че нещата не съвпадат.

Настоящото проучване открива, че вирусът SARS-CoV-2 е 3 пъти по-чувствителен на ултравиолетовия компонент в слънчевата светлина в сравнение с грипния вирус А – 90 процента от частиците на коронавируса се деактивират, когато бъдат изложени на слънчевата светлина през лятото по пладне за около половин час.

За сравнение – инфекциозните частици, изложени на зимната слънчева светлина, могат да останат непокътнати дни наред.

Изчисленията, направени от отделен екип от изследователи, показват, че РНК молекулите на вируса се увреждат директно по фотохимичен път от слънчевата светлина. Колкото по-къса е дължината на вълната (като например UVC и UVB), толкова по-добре. Поради факта, че UVC не достига земната повърхност, учените базират своите изчисления на ултравиолетовите вълни в средния диапазон (UVB).

„Експериментално наблюдаваната деактивация в симулирана слюнка е над 8 пъти по-бърза, отколкото предполага теорията – пише Лузато-Фегиз. – На този етап учените все още не знаят какво точно се случва.“

Изследователите предполагат, че вместо да засяга РНК-то директно, дълговълновата UVA светлина вероятно си взаимодейства с молекулите в проучвания посредник (симулирана слюнка) по начин, който ускорява деактивацията на вируса.

Нещо подобно наблюдаваме и при пречистването на отпадъчните води – тук UVA си взаимодейства с други субстанции, за да създаде молекули, които увреждат вирусите.

Ако успеем да включим UVA в битката със SARS-CoV-2, това би могло да доведе до разработката на евтини и енергийно ефективни източници на светлина (в определена дължина на вълната), които да подпомагат системите за филтрация на въздух (при това с относително нисък риск за човешкото здраве).

„Нашият анализ показва, че са необходими допълнителни експерименти, които да тестват по отделно ефектите, които оказват специфичните дължини на вълната и състава на средата“, категоричен е Лузато-Фегиз.

Поради факта, че вирусът може да се задържи във въздуха за дълги периоди от време, носенето на маска и социалната дистанция са най-добрите начини да избегнем контакта с него. Хубаво е обаче да знаем също така, че и слънчевата светлина е наш съюзник през по-топлите месеци от годината.

Анализът е публикуван в The Journal of Infectious Diseases.

Източник: Science Alert