Историята на медицината е пълна с герои, които правят много повече от необходимото в името на науката и човечеството. Крайните резултати, разбира се, варират.

Да вземем за пример американския лекар Стъбинс Фирт от XIX век, който бил убеден, че жълтата треска не е инфекциозно заболяване и решил да го докаже по възможно най-нелицеприятния начин, който можете да си представите.

Първо, той събира най-разнообразни течности от заразените. Впоследствие сам наранява ръката си, за да може да излее част от тях върху раната. Не спира дотук. По-късно излива малко количество върху очите си, а накрая дори пие от събрания материал. След като става ясно, че не се е заразил, той продължава с експериментите си и взема от болните кръв, слюнка и урина. Разбира се, впоследствие се оказва, че жълтата треска наистина е инфекциозна болест. Причината Фърт да не прояви симптоми е, че той събира течностите от пациенти в крайна фаза, когато вирусният товар е твърде нисък и те вече не могат да заразяват околните. Накратко, жертвите от негова страна се оказват напълно излишни, но други примери се оказват животоспасяващи.

Каква е връзката между водорода и перфориралото черво?

Друг лекар, който прилага нестандартни методи, е д-р Никълъс Сен, който вкарва голямо количество водород през… ануса си в името на медицината.

Сен е американски хирург, работил по време на Испано-американската война през 1898 г. Тогава образната диагностика все още не е разпространена, което затруднява много диагностицирането и откриването на перфорирано черво или стомах в резултат на огнестрелна рана. Перфорацията на тънките черва след прострелване е изключително опасна и без навременно и бързо лечение винаги завършва със смърт.

Д-р Сен става свидетел на много загубени животи, преди да му хрумне небивала идея: да издува стомаха и червата на смъртно ранения с газ.  В исторически документ случаят е описан по следния начин: „Рана в стомаха или червата може да бъде открита така, както водопроводчик установява от къде идва теч.“

Много от нас биха определили хрумването като ненормално. Разликата между съвременния човек и експериментиращия Сен е, че той е имал напредничаво мислене и желание да прилага налудничавите си идеи. Оказва се, че тези две условия му носят успех.

В документа пише още: „Първата задача е била да се провери пропускливостта на стомашно-чревния тракт, но с помощта на газ.

Резултатите от предишни експерименти показват, че издуването им с вода е лоша идея, а в един от случаите „тънкото черво на дете, подложено на екстремно разтягане с течност на вътрешностите, се разкъсва вследствие на полученото налягане.“