Над десет пъти повече хора загиват в резултат от замърсяване на въздуха, отколкото при пътнотранспортни инциденти в Европейския съюз, показват данните от последните доклади на Европейската сметна палата. Според Световната здравна организация замърсяването на въздуха представлява най-големият риск за здравето на европейците, свързан с околната среда. А водещ доклад на Европейската агенция по околна среда определя мръсния въздух като „най-голямата отделна екологична заплаха в Европа“. За България данните са още по-стряскащи. Още през 2011 г., доклад на ООН посочва, че заедно с Румъния и Армения страната ни е начело в световната класация на смъртни случаи, причинени от замърсен въздух, а четири от петте града с най-мръсен въздух на континента са именно у нас.

„Учените са категорични, че неправилното изгаряне на дървесина вреди сериозно на нашето здраве. И макар огънят в камината да ни осигурява усещане за уют и комфорт, непълното изгаряне на дървения материал се превръща в основна причина за замърсяване с фини прахови частици (ФПЧ). Те са толкова малки, че не се филтрират в гърлото и носа. В България фините прахови частици са причина за преждевременната смърт на повече от 12 500 души годишно, а 80% от замърсяването идва от домакинствата. Основният източник на фини прахови частици във всички общини у нас е битовото отопление с използване на неефективни печки и котли на твърдо гориво“, коментира Георги Стефанов, ръководител на практика „Климат и енергетика“ във WWF.

Данните от последното преброяване сочат, че около 54% от българите използват твърдо гориво за отопление. Емисиите на ФПЧ от битовото отопление са предимно от изгарянето на дърва и въглища. Само че изгарянето на влажни, неотлежали дърва за огрев или на въглища с високо съдържание на пепел и ниска калоричност е особено вероятно да доведе до високи емисии на ФПЧ. Тази вероятност се увеличава, ако горивото е изгорено в по-стари печки и котли, които не са проектирани съгласно изискванията за енергийна ефективност и екодизайн.

Ниският жизнен стандарт на много домакинства (т.нар. „енергийна бедност“) в България генерира допълнително усложняващи казуса фактори: извършване на собственоръчен, най-често незаконен дърводобив през отоплителния сезон, неправилно съхранение на дървесина, нерегламентирана продажба на дърва за огрев и т.н. Това води до изгарянето на дърва, на които не е дадена възможност да отлежат и изсъхнат, което допълнително усложнява проблема със замърсяването на въздуха.

Последици за здравето

Замърсителите на въздуха могат да имат сериозно въздействие върху здравето на човека. Особено тежки са пораженията върху централната нервна система, като се стига до главоболие, респираторни проблеми, дразнене на очите, носа и гърлото, сърдечносъдови заболявания. Най-уязвими са децата и възрастните хора.

ФПЧ 10, т.е. частиците по-малки от 10 микрона, остават в горните дихателни пътища, а частиците, по-малки от 2,5 микрона, достигат до белите дробове. Ултрафините частици, по-малки от една милионна част от метъра, преминават през алвеолите в кръвообращението и така стигнат до останалите органи.

Данните показват, че 65.4% от населението на България е изложено на риск от ФПЧ10, а 7.2% – на риск от ФПЧ 2,5. През 2020 г. фините прахови частици, отделяни при изгарянето на твърди горива, са отговорни за смъртта на 379 000 души на територията на Европейския съюз.

Какво можем да променим ние?

1) Вместо да палим огън по традиционния начин като поставяме подпалките под дървата, трябва да наредим първо дървата, а върху тях подпалките. Така огънят ще гори отгоре надолу, което ще осигури достатъчно кислород и топлина за пълното изгаряне на дървесината.

2) Нека не използваме сурови дърва. Те съдържат висока влажност, затова горят трудно и пушат много. При правилно съхранение след една година дървата ще изсъхнат и ще съдържат под 30% влажност като при горене ще отделят почти два пъти повече енергия и значително по-малко фини прахови частици. През 2019 г. тази практика беше регламентирана със специална наредба, която, за съжаление, не се прилага.

3) Можем да сменим печката. При старите печки за отопление и готвене едва 20% от енергията се превръща в топлина. При съвременните инсталации коефициентът на полезно действие може да достигне 90%. Това означава, че за отоплението ще са необходими много по-малко дърва и съответно ще има много по-малко замърсяване.

В същото време държавата е длъжна да използва пълния си капацитет, за да прилага законодателството в сферата на опазването на околната среда, както и да изработи финансови инструменти, които да поощрят потребителите на твърди горива да намалят употребата им.