Мит: Екстремните метеорологични явления не са следствие от глобалното затопляне

Становището на науката: Глобалното затопляне увеличава риска от проява на екстремни метеорологични явления. Това се дължи на естествените механизми и процеси, които регулират климата. Това се потвърждава от наблюдения, показващи силна връзка между повишаването на температурата и увеличаването на честотата на тези явления.

Мит: Не съществува връзка между глобалното затопляне и наблюдаваните екстремни метеорологични явления през XX век. В заключителната част на статията на Джема Нарисма и колектив (Narisma et al., 2007) се посочва, че намаляването на валежите и засушаванията са обусловени от географските характеристики и местоположението на дадения регион. Следователно тези явления са естествени и дават индикация за очакваните промени в климата през XXI век. В такъв случай защо при положение, че глобалното затопляне се осъществява с рекордно бързи темпове, честотата на екстремните засушавания на дадени региони намалява (CO2 Science)?

Климатът е сложна система. Понякога е трудно да се знае какво причинява специфични и екстремни метеорологични явление. Все пак науката може да идентифицира общите тенденции в изменението на климата и да свърже настоящите аномалии с тях.

Появата на екстремни метеорологични явления се обуславя от естествени механизми, които регулират климата. В резултат от глобалното затопляне и повишаването на температурата:

- нараства изпарението на водата от почвата, растенията и водните тела, което може да доведе до суша (фиг. 1);

- се увеличава количеството на водни пари в атмосферата, което е предпоставка за проява на екстремни валежи;

- затоплянето на океанската повърхност причинява промени в атмосферната циркулация и разпределението на валежи и техните количества, което се наблюдава по време на някои суши, особено в тропическите региони.

Тези промени не генерират автоматично екстремни метеорологични събития, но променят шансовете тези събития да се случат. Това е същото като да промениш структурата на зарчето, което води до това, че едната страна е по-тежка, така че определен резултат става по-вероятен. В контекста на глобалното затопляне това означава, че нарастващите температури увеличават шансовете за настъпване на екстремни събития.

Освен това се наблюдава силна корелация между повишаването на температурата и увеличаването на честотата на екстремни бури, наводнения и продължителни засушавания (фиг. 2). На глобално ниво се наблюдават все по-често рекордни горещи вълни. Изключително топлите лета, които се регистрират обикновено веднъж на половин век, напоследък се наблюдава на всеки три години. За България е установено наличието на статистически значимо нарастване на дните с гръмотевични бури, потенциално опасни и екстремни валежи през периода 1991-2010 г. спрямо предходния 30-годишен период (1961-1990 г.), главно в източните региони на страната (Бочева, 2014).

В заключение, въпреки че не е възможно да се твърди, че глобалното затопляне предизвиква особено екстремно събитие, е погрешно да се твърди, че глобалното затопляне няма ефект върху времето. Повишаването на температурата на въздуха и морето има редица ефекти върху водния цикъл и това увеличава шансовете за по-екстремни метеорологични събития.

Източник: Климатека