Карта показва къде точно нашите отпадни води навлизат в океаните

Ново изследване, публикувано в PLOS ONE, картографира въздействието на човешките изпражнения върху крайбрежните райони. Едно е сигурно – пътешествието до плажа повече никога няма да е същото.

Учените откриват, че отпадните води от човешките канализации вкарват ежегодно 6,2 млн. метрични тона азот в крайбрежните екосистеми. До 63% от този азот идва от системите за пречистване на отпадните води, 5% - от септичните системи, а 32% - от непреработените замърсители (т.е. от фекалии, които отиват директно в морето).

content-1636726701-capturing-the-impact-o.jpg

Световна карта на земните източници (зелено до синьо) и крайбрежното разпространение (жълто до лилаво) на общото количество азот в отпадните води, измервано в log10(gN) и при двете. B, C и D показва съответно реките Гант, Дунав и Яндзъ. Източник: Tuholske et al., 2021, PLOS ONE, CC-BY 4.0.

Едва 25 вододела допринасят за близо половината от отходния азот. Тези вододели са концентрирани основно в Индия, Корея и Китай, като особено замърсената река Яндзъ допринася за 11% в глобален мащаб. В по-голямата част повечето отходни води са преработени по един или друг начин. Необработените обаче продължават да са сериозен проблем в някои държави, включително Китай, Индия и редица африкански нации.

„Невероятният мащаб на количеството отпадни води, които засягат крайбрежните екосистеми в глобален план, е потресаващ – казват авторите на изследването. – Поради факта обаче, че ние картографирахме входните точки сред над 130 000 вододела, нашите резултати идентифицират приоритетни целеви области, които ще помогнат на групите за запазване на морската среда и здравните власти да работят заедно и да намалят въздействието на отпадните води върху крайбрежията из цялата планета.“

За да достигнат до тези заключения, учените от Калифорнийския университет, Санта Барбара използват геопространствени модели, за да картографират азота и патогените, вливащи се в океаните от около 135 000 ключови места в света.

Това най-вероятно оказва ефект върху общественото здраве (особено в райони, където потокът на отпадни води е особено голям). Морските организми обаче също страдат. Макар и азотът да се смята за важен хранителен елемент, той е особено вреден за океаните в големи количества, тъй като стимулира вреден растеж на водорасли, което пък от своя страна довежда до еутрофикация и появата на мъртви зони в океаните.

Учените картографират и местата с корални рифове и морска трева, които също се сблъскват с азота от отпадните ни води. Те откриват, че части от Китай, Кения, Хаити, Индия и Йемен най-вероятно имат корали, засегнати от тази човешка дейност. Що се отнася до морската трева, тя е най-силно засегната в Гана, Кувейт, Индия, Нигерия и Китай. Изследователите предупреждават, че най-вероятно това е само върхът на айсберга и че сме навредили на екосистемата в много по-широк план (посредством ефекта на доминото).