Международен изследователски екип, ръководен от Университета в Гьотинген, е проучил влиянието на силите, упражнявани от планината Загрос в Кюрдистан, Ирак, върху деформацията на земната повърхност през последните 20 милиона години. Резултатите от изследването разкриват, че в наши дни дълбоко под повърхността океанската плоча Неотетис – някогашното океанско дъно между Арабския и Евразийския континент – се разкъсва хоризонтално. Процесът постепенно се разширява от Югоизточна Турция до Северозападен Иран.

Откритията на учените показват, че еволюцията на земната повърхност се контролира от процеси, протичащи дълбоко във вътрешността на планетата. Изследването е публикувано в списание Solid Earth.

Континентални сблъсъци и формиране на релефа

Когато два континента се сближават в продължение на милиони години, океанското дъно между тях потъва на голяма дълбочина под континенталните маси. В крайна сметка континентите се сблъскват, което води до издигане на скални маси и формиране на високи планини. Постепенно огромната тежест на тези планини огъва земната повърхност около тях. С течение на времето ерозирали седименти от планините се натрупват във формираната вдлъбнатина, като създават равнинни райони като Месопотамия в Близкия изток.

Изследователите моделират това огъване въз основа на натоварването от планината Загрос, където Арабският континент се сблъсква с Евразия. Те комбинират измерените депресии с изчислена топография, базирана на влиянието на земната мантия, за да пресъздадат необичайно дълбоката депресия в югоизточния сегмент на района. Анализите показват, че само теглото на планините не може да обясни формирането на тази дълбока 3–4-километрова депресия, която се е запълнила със седименти през последните 15 милиона години.

Влиянието на разкъсващата се океанска плоча

„Като се има предвид умереният релеф в северозападната част на Загрос, беше изненадващо да установим, че в изследваната от нас област са се натрупали толкова много седименти. Това означава, че депресията на сушата е по-дълбока, отколкото би могла да бъде само в резултат на натоварването от планината Загрос“, обяснява д-р Ренас Кошнав, водещ автор на изследването и постдокторант в катедрата по структурна геология и геотермия на Университета в Гьотинген.

Учените предполагат, че това явление се дължи на допълнителното натоварване от потъващата океанска плоча, която все още е свързана с Арабската. „Тази плоча придърпва региона надолу отвътре, като създава пространство за натрупване на повече седименти. В посока към Турция запълнената със седименти депресия става много по-плитка, което подсказва, че плочата се е откъснала в този район и е намалила силата на привличане надолу“, допълва Кошнав.

Практически приложения на изследването

Разработеният в това изследване геодинамичен модел може да бъде полезен и за други региони.

„Това проучване допринася за по-доброто разбиране на начина, по който функционира твърдата външна обвивка на Земята“, обяснява Кошнав.

Освен чисто научната стойност, такива изследвания могат да имат и практически приложения в бъдеще. Те предоставят ценна информация за проучвания на природни ресурси, включително седиментни рудни находища и геотермална енергия, както и за по-добро прогнозиране на сеизмичните рискове.

Източник: Phys.org