Д-р Камен Козарев получава докторска степен по aстрономия от Бостънския университет през 2012 г., след което работи четири години в Центъра по астрофизика "Харвард-Смитсониън" в Бостън. Сега е доцент в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория на БАН. Изследванията на д-р Козарев са насочени върху наблюдения с космически телескопи и моделиране на слънчевите изригвания, при които се изхвърлят огромни облаци плазма и магнитно поле в междупланетното пространство. Интересите му се разпростират от слънчевите високоенергетични частици до алтернативното обучение по приложни науки и популяризиране на науката. Д-р Камен Козарев е основен двигател на мащабния проект за създаване на първата професионална радиоастрономическа обсерватория, част от мрежата на пан-европейския телескоп LOFAR. Той участва редовно като ментор и лектор в програмата "Космически предизвикателства", чиято цел е да срещне младите хора в България с водещи космически специалисти от цял свят. Камен Козарев е и един от създателите на дигиталния и 3D планетариум в Природонаучния музей в Пловдив.
Интервю с д-р Камен Козарев, участник в панел „Наука и технологии“ на предстоящия на 7 декември Strategic Leadership Forum 2021.
2021 година беше много силна за космическата индустрия, не само в световен мащаб, но и в България. В глобален план станахме свидетели на първите суборбитални полети на Virgin Galactic и Blue Origin, първата орбитална мисия на SpaceX с цивилни астронавти и нови мисии до ISS, което отваря безкрайни нови перспективи, към които да се стремим.
В България технологични компании-еднорози градят своите начинания на световно ниво, отбелязвайки пикови иновации в космическите технологии. Endurosat, устремени нагоре, убедително водят родната индустрия със производство и изстрелване на все по-високотехнологични нано- и микросателити. Dronamics разработват своята мащабна концепция за middle-mile транспорт на стоки с безпилотни самолети-дронове. На 7 декември ще бъдат представени тези и още много интересни успехи на световно и родно ниво и ще погледнем към бъдещето, за да открием какво ни носят задаващите се космически времена.
Интервю
Защо космическата надпревара между днешните милиардери е нещо хубаво от бизнес гледна точка?
Всяка бизнес надпревара носи по-добро качество на продуктите и услугите за потребителите. Но тази надпревара е нещо много повече - тя е като надпреварата за заселването на Дивия Запад. Тя ще помогне да се създадат по-лесен и евтин достъп до Космоса, но и нови индустрии, нови космически инфраструктури, и нови технологии. А историята показва, че от нови космически технологии печелят и хората на Земята.
Кой според вас ще я спечели?
Всички ние вече печелим, без значение кой милиардер или коя компания ще стане космически хегемон.
Как ще коментирате скорошния коментар на Илон Мъск, че SpaceX може да фалира?
Илон Мъск постоянно прави подобни крайни изказвания, за него това не е прецедент. Просто обича да казва какво мисли, може би без да мисли за последствията. Според мен в случая е искал да надъха служителите си. Резултатите на SpaceX говорят за себе си, и най-вероятно те отново ще постигнат успех с ракетата Starship.
Каква е българската следа в надпреварата за космоса?
Исторически погледнато, България е оставила ярка следа с космонавтската си програма и научно-приложните изследвания през 70те и 80те години на 20 век. Това обаче вече е в миналото. Днес за наша радост има сериозно възраждане на космическия устрем, но то е органично, а не изкуствено или подкрепяно отвън. Все повече изследователски групи извършват научни изследвания свързани с космоса и разработват оригинални технологии. Ендуросат е една от най-интересните и динамични компании, които създават все по-способни и големи сателити и системи за тях, и вече изскачат на световната сцена. Сигурен съм, че ще видим още подобни иновативни компании, надявам се те да получат сериозна подкрепа от държавата и от частни инвеститори.
Ако имахте 25 млн. долара, бихте ли ги дали, за да се качите на кораба на Джеф Безос?
По-скоро ще опитам да събера достатъчно за орбитален полет с Crew Dragon. Не бих живял в Космоса, но бих прекарал един-два дни в орбита, за да се насладя на величествената гледка на Земята под себе си.
По време на предишната космическа надпревара между САЩ и Съветския съюз се появиха множество технологични иновации, които използваме дори и днес, включително спасителните одеяла, презареждащите се слухови апарати и т.н. Какво ще е въздействието на сегашната космическа надпревара върху съвременните технологии?
Нещо подобно се случва в момента, но вече няма само два полюса - много държави развиват космически възможности и технологии, и по същия начин всички ще спечелим. Има и друга голяма разлика - комерсиалният космос става все по-силен, и показва своето надмощие откъм ефективност. Мисля, че там е бъдещето - на частни компании, които ще работят по технологии с паралелно приложение в Космоса и на Земята, и ще ги въвеждат с все по-сериозни темпове.
Какво е космическото бъдеще на човечеството?
Основно роботизирано. За нас като вид, а и за всички други живи същества около нас, няма по-подходящо място от Земята. Очаквам все повече орбитални околоземни бази, както и такива на Луната и Марс - но ние няма да ги използваме постоянно, заради враждебната радиационна среда и липсата на лесно достъпни ресурси. По-скоро трябва да използваме всички нови космически технологии и умения, за да защитим и запазим нашата прекрасна планета - поне докато не се научим да строим огромни космически кораби, които да поддържат нормалния живот на цели колонии космически хора.
За събитието
На 7 декември ще се проведе Strategic Leadership Forum 2021- традиционното годишно събитие, организирано за 6-та поредна година от #TheManagementBoard във формат на целодневна присъствена конференция. Сред лекторите са проф. Илия Гърков, Свилен Рангелов, проф. Иво Христов, Николай Недялков, д-р Бисер Пукалски, ултра атлетът Краси Георгиев, проф. Маргарита Бакрачева, актьорът и режисьор Камен Донев, както и много други ще дадат критични, задълбочени и разнообразни перспективи на динамичните времена, пред които сме изправени.
