Ефектът на Айнщанйн: Хората вярват повече на глупостите, ако си мислят, че са изречени от учен

Непоследователността е антитеза на вдъхновението. Сложността на съвремието, изглежда, изисква от нас да разкрием надеждите си, ако искаме да оцелеем. Този живот не е нищо повече от една разцъфваща осмоза на митичното разбиране. Всичко това ви звучи като пълна глупост, нали? Прави сте.

Горните изказвания са генерирани от New Age Bullshit Generator – алгоритъм, който кара определени модерни фрази да звучат интелектуално и дори проникновено.

Наскоро международен екип от изследователи показа на доброволци „псевдо-проникновени глупости“, създадени от генератора, за да провери дали изказванията им се струват по-правдоподобни, ако идват от учен или духовен гуру.

Общо 10 195 души от 24 страни отговарят на въпроси, свързани с предполагаемата достоверност на изказванията. Религиозността на хората също е взета предвид.

Оказва се, че като цяло хората намират изказванията на учените по-правдоподобни, отколкото тези на духовния гуру. 76 процента от тях оценяват „научните глупости“, генерирани от New Age Bullshit Generator, на или над средното ниво на скалата на правдоподобност. За справка, едва 55 процента от хората поставят подобна оценка на изказванията на „гуруто“.

Източник: Hoogeveen et al., Nat. Hum. Behav., 2022 and New Age Bullshit Generator

Освен това по-религиозните хора, изглежда, предпочитат изказванията на учена, а не на духовния гуру. Техният брой обаче е сравнително малък на фона на общата извадка. Религиозните хора също така определят изказванията на гуруто като по-правдоподобни спрямо общата извадка, но въпреки това оценяват учения по-високо.

Авторите на изследването смятат, че резултатите се свеждат до т.нар. „ефект на Айнщайн“, при който достоверните източници на информация получават кредит на доверие.

„От еволюционна гледна точка уважението към достоверните източници, включително учители, лекари и учени, е адаптивна стратегия, която спомага за ефективното културно обучение и предаване на знания. В действителност ако източникът се смята за достоверен експерт, хората са по-склонни да вярват на неговите твърдения дори тогава, когато не ги разбират напълно“, казват изследователите.

С други думи – концепциите, представяни от Айнщайн, надхвърлят многократно интелектуалните познания на повечето хора. Ето защо те са склонни да му се доверят, че знае за какво говори.

Специалистите обаче изтъкват, че понякога неразбираемите изказвания от достоверни източници могат да се приемат за достоверни именно заради тяхната неразбираемост, което често се демонстрира при речите на духовните лидери. Можем да наречем това „ефекта на гуруто“.

Според малко по-различна интерпретация на откритията достоверността на нечий думи зависи от индивидуални и културни фактори, включително политическата идеология и гледната точка за света на възприемащия човек.