По-рано днес ви представихме най-дълбокия изглед от Вселената, заснет от телескопа „Джеймс Уеб“. И той бе меко казано прекрасен. На него видяхме регион от космоса, известен като SMACS 0723. За справка – това изображение покрива регион от небосвода с размера на песъчинка, която някой на Земята държи в протегнатата си ръка.

Източник: NASA, ESA, CSA, and STScI

Сега NASA, Заедно с Европейската и Канадската космическа агенция, представиха останалите четири цели на най-мощната космическа обсерватория, която човечеството някога е изстрелвало в космоса.

Започваме с мъглявините – своеобразните родилни за звезди. Карина е може би най-ярката и най-голямата на небсовода. Намира се на около 7500 светлинни години от нас. Това е и най-добре изучената мъглявина. Това обаче не означава, че не можем да погледнем към нея със свежи очи. И по-точно – през тези на „Джеймс Уеб“:

Космическите скали в мъглявината Карина. Източник: NASA, ESA, CSA, STScI

Телескопът се фокусира върху регион, известен като космическите скали – едно „крайбрежие“, създадено от обширни нишки газ и прах, където звездите се образуват на фона на син океан от множество други звезди.

Наблюденията на „Джеймс Уеб“ изкарват на преден план непокорните обитатели на мъглявината. Карина представлява звездна люпилня, в която се раждат нови звезди. В регион, простиращ се на повече от 100 светлинни години, съществуват 1000 звезди с масата на нашето Слънце и поне 70 с маса, надвишаваща слънчевата 15-150 пъти. Тези масивни звезди са едни от най-активните представители на мъглявината и са спомогнали значително за оформянето на космическата ѝ структура. Ултравиолетовата светлина на тези изключително горещи и големи звезди извайва формите на  праха в мъглявината и този прах излъчва повторно светлината в инфрачервения спектър. Точно това виждаме на новото невероятно красиво изображение на „Джеймс Уеб“.

Звездите се раждат в праха и газа на мъглявината и веднъж щом достигнат своя жизнен цикъл, те отново се превръщат в прах и газ. Един прекрасен пример за това е мъглявината Южен пръстен – планетарна мъглявина, разположена на 2000 светлинни години от нас.

Мъглявината Южен пръстен в почти инфрачервена светлина. Източник:  NASA, ESA, CSA, and STScI

Този тип мъглявини се образуват, когато червени звездни гиганти, намиращи се в по-късните етапи на своя жизнен цикъл, започват да отделят своята йонизирана външна обвивка. Що се отнася до червения гигант в Южен пръстен, той отдавна е изчезнал и е оставил след себе си бяло джудже – оголеното ядро на звездата. В неговата орбита се намира спътник, обвит в прах (можете да го видите на изображението по-долу). Температурата на бялото джудже достига 100 000 Келвина – тя е толкова висока, че кара мъглявината да флуоресцира под влиянието на интензивната ултравиолетова светлина. Наблюденията на „Джеймс Уеб“, извършени в инфрачервения спектър, разширяват познанията ни за структурата на мъглявината.

Мъглявината Южен пръстен в средна инфрачервена светлина. Източник:  NASA, ESA, CSA, and STScI

Ако искаме да разберем по-добре еволюцията на галактиките, трябва да се фокусираме по-внимателно върху галактическите взаимодействия. И един от най-добрите примери в това отношение е Квинтетът на Стефан – визуално струпване на пет галактики, наблюдавано за първи път от Едуар Стефан от Марсилската обсерватория през далечната 1877 г.

Квинтетът на Стефан. Източник: NASA, ESA, CSA, and STScI

Тези взаимодействащи си галактики представляват интерес поради бурната си динамика. Четири от петте галактики си взаимодействат гравитационно. Космическият танц, в който гравитационното взаимодействие въвлича галактиките, ще приключи със сливането им като една голяма галактика. Радионаблюдения от началото на 70-те години разкриват тайнствена „нишка“ от материя, която лежи в междугалактическото пространство и която излъчва във видима светлина. Същата тази област излъчва и в линиите на излъчване на йонизиран водород, поради което може да се наблюдава и във видимия спектър − това е величествената зелена дъга вдясно на изображението.

Можем да научим изключително много неща от новата снимка на „Джеймс Уеб“ по-горе, която представлява мозайка от 1000 отделни изображения, комбинирани в една цялостна картина, състояща се от 150 млн. пиксела. Това е и най-голямото изображение на „Джеймс Уеб“ за момента.

Спектърът на екзопланетата WASP-96b. Източник:  NASA, ESA, CSA, STScI

На фона на тези прелестни изображения данните за спектъра на екзопланетата WASP-96b могат да останат потенциално незабелязани. Те обаче показват, че когато става дума за изучаването на далечни светове, „Джеймс Уеб“ определено има какво да предложи.

Спектърът показва състава на атмосферата в неподозирани детайли (планетата се намира на 1150 светлинни години от Земята) и дори потвърждава наличието на водни изпарения.

Масата на WASP-96b е около ½ спрямо тази на Юпитер, но се завърта около своята звезда едва за 3,4 дни. През 2018 г. учените установиха, че това е първата екзопланета, на която няма облаци. Водните сигнатури обаче подсказват за наличието на мъгли и може би дори на облаци, съставени от горещи водни изпарения.

С това презентацията на NASA се изчерпва. Но тепърва ни очакват още невероятни снимки и открития. Нямаме търпение да видим с какво ще ни изненада „Джеймс Уеб“ за в бъдеще.

Източник: IFLScience