Безопасността на детето е една от основните задачи на всеки родител. Докато то е малко,  ние мислим повече за физическата безопасност: избираме внимателно продуктите за него, обезопасяваме острите ъгли, упражняваме го да е сръчно и умело,  обясняваме.

Но децата растат бързо и идва момент, когато въпросите за сигурността стават актуални по различен начин: ще може ли то само  да се защити или да повика помощ, ако наблизо има натрапник?

10 родителски грешки, които могат да доведат до неприятни ситуации, припомня психологът Мария Шаталова.

1. Трябва да слушаш възрастните и да изпълняваш

Авторитетът на възрастните е основата, върху която често се гради цялото ни възпитание. Но е много важно да не създаваме у детето нагласата, че то трябва безусловно да се подчинява на всеки възрастен.

Как да се избегне: важно е родителите да признаят своята „грешка“ в някои ситуации, да я обсъдят с детето и да могат да се извинят.

Други възрастни (учители, треньори, баби и т.н.) също не трябва да бъдат безспорен авторитет за него.

2. Забраняваме им да изразяват своите емоции

Много възрастни толкова много ненавиждат детските писъци, че във всяка ситуация забранява да се вдига  шум. Но понякога крещенето може да спаси живота.

Издирвателната организация "Lisa Alert" провежда експеримент - молят децата да крещят силно. От над 12 деца едва 2, и то от най-малките, успяват да крещят силно. По-големите вероятно са свикнали със забраните да не викат.

Какво да направите: от време на време водете детето в някой рак или в гората и нека там то да крещи силно и уверено. Викайте заедно с него. Това упражнение е и чудесен начин за облекчаване на напрежението и справяне със стреса.

Научете хлапето да казва: "Няма да дойда с теб, не те познавам!" и "Помощ!".

Тези фрази определено ще привлекат вниманието на околните. Простите викове „не искам“ и „няма“ може да объркат минувачите, защото родителите често ги използват, когато детето им е непослушно.

3. Забраната да се говори за "лошото"

„Не искам да плаша детето с истории за престъпници и маниаци“, така родителите често обясняват нежеланието си да обсъждат темата за безопасността.

Наистина не е необходимо да плашите и да разказвате страшни истории в подробности, но то трябва да знае, че има хора с лоши намерения и сексуални маниаци.

Някои родители се ръководят от страх или суеверие: ако говоря за това, ще го привлека. Разбира се, това не е така – предупреждавате детето да не пипа горещия котлон и да не пъха пръстите си в контакта. Също така е необходимо да се говори за това как само може да се предпази от хора с лоши намерения.

4. Само слабите молят за помощ

Това е фраза, с която обикновено „се възпитават“ момчета. Но грешим. Умението да се моли за помощ не прави човек по-слаб, а отваря нови възможности.

При спешни случаи това може дори да спаси живот.

Ако детето има нужда от помощ, може и трябва да я поиска, дори силно да вика, особено ако наблизо няма близки хора.

5. Табу върху интимните теми

За родителите може да бъде трудно да говорят за секс дори с тийнейджъри, да не говорим за по-малки деца. Възрастните се страхуват да не навредят, да не насочат излишно интереса му към интимни теми, но в действителност е точно обратното. Това знание ще го научи да разбира и защитава своите граници.

Ето една тъжна история. Малко момиченце се оплаква на учителката в детската: „Дядо постоянно яде моя пай“. Учителката я съветва да каже на майка си и да сподели с близките си. Оказва се, че семейството нарича вулвата „пай“, а дядото систематично изнасилва момичето.

Какво да направите: Наричайте ​​гениталиите с истинските им имена и обяснете на детето „правилото на гащичките“. Зоната под бельото е лична, може да я пипа само мама или лекаря (при нужда: преглед, манипулация и то с разрешение на родителя).