Астрономи показаха първите снимки на Марс, заснети от телескопа „Джеймс Уеб“. Те показват нашия най-близък планетарен съсед от невиждана досега перспектива.

Изображенията са направени от „Джеймс Уеб“ на 5 септември 2022 г. На тях виждаме регион от източното полукълбо на Червената планета, включително равнината Елада (Hellas Planitia) – един от най-големите кратери в Слънчевата система, известни на човечеството. Дълбочината му достига 7152 метра.

Кадрите са заснети от камерата NIRCam в две различни дължини на вълната. Снимката вляво просто показва референтна карта на повърхността, създадена от NASA и данни от MOLA (Mars Orbiter Laser Altimeter). Тя се състои предимно от отразена слънчева светлина – ето защо е изключително сходна със снимките във видимата светлина.

Вляво виждаме две снимки в близката инфрачервена област, заснети от „Джеймс Уеб“. Това е дължина на вълната, която се намира непосредствено отвъд в пределите на човешкото зрение. Инфрачервената светлина може да пътува много по-лесно през прах и газ, отколкото видимата. Това означава, че „Джеймс Уеб“ може да вижда по-надалече в космическото пространство, отколкото който и да е друг телескоп. С помощта на тази дължина на вълната учените могат да изучават всевъзможни феномени по марсианската повърхност, включително пустинни бури, метеорологични модели и сезонни промени.

Яркостта на светлината е пряко свързана с температурата по повърхността и атмосферата – колкото повече се приближаваме към полярните региони, толкова по-слаба става тя, тъй като тези места виждат най-малко Слънце.

Можем да използваме и снимките в близката инфрачервена област, за да научим повече за състава на марсианската атмосфера, тъй като нивата на въглероден диоксид влияят на начина, по който топлината се улавя и абсорбира. Черното петно, което виждате над кратера, вероятно е вследствие на атмосферни влияния.

„Всъщност не става дума за топлинен ефект над Hellas“, казва Жеронимо Влануева от центъра за космически полети „Годард“ на NASA.

„Hellas Planitia се намира на по-ниска надморска височина и съответно – налягането там е по-високо. Това по-високо налягане потиска топлинните емисии в този конкретен диапазон на дължина на вълната [4,1-4,4 микрона] заради ефект, наречен разширяване на налягането. Ще бъде особено интересно да успеем да разграничим тези два съревноваващи се помежду си ефекта в данните.“

Източник: NASA/ESA/CSA/STScI and Mars JWST/GTO team

На пръв поглед фотографирането на Марс не изглежда като особено голям подвиг (особено за най-мощния и най-скъп космически телескоп в света). Заснемането на ярък обект, който се намира толкова близко, представлява предизвикателство за „Джеймс Уеб“. В края на краищата телескопът е създаден така, че да може да улавя и най-бледите блещукания на светлината в най-далечните галактики във Вселената.

„Джеймс Уеб“ обаче успява да заснеме Червената планета (която принципно би била прекалено ярка за свръхчувствителното му оборудване) с помощта на специални техники и много кратки експозиции.

В момента телескопът с намира на около 1,5 млн. км от Земята – във втората точка на Лагранж (L2), точно зад нашата планета (ако я погледнем от Слънцето). През юли той вече показа някои наистина великолепни снимки на гигантски галактически купове и впечатляващи мъгливини.

„Джеймс Уеб“ засне и други обекти от Слънчевата система. Миналият месец видяхме първите снимки на телескопа на Юпитер, които разкриват пръстените на планетата, някои от нейните спътници и дори сиянията ѝ.

„Джеймс Уеб“ работи на пълни обороти едва от няколко месеца. Това, което успя да ни покаже за този кратък период от време, бе меко казано впечатляващо. Можем да сме сигурни, че най-хубавото тепърва предстои.

Източник: IFLScience