Ако се намирате на правилното място в правилния момент, можете да зърнете един специфичен зелен проблясък в мига, в който слънцето преминава отвъд хоризонта. Това оптично явление се среща сравнително рядко и се наблюдава единствено ако се съчетаят подходящите атмосферни условия с правилните ландшафтни структури (и разбира се, всичко това бъде поръсено с чист късмет).
Зелените проблясъци се наблюдават само по време на изгрев и залез, тъй като възникват, когато и последната частица от слънцето започне да потъва под линията на хоризонта. Обикновено се образуват над големи водни басейни или пустиня, тъй като изискват чист въздух и свободна гледка към хоризонта. Но те могат да се видят и когато хоризонтът се наблюдава от възвишение, например от самолет, планина или висока сграда.
Най-често зелените проблясъци се срещат в Серо Паранал, Чили, тъй като тук условията за формирането им са най-подходящи. Именно тук – на тази 2635-метрова планина в чилийската пустиня Атакама – се намира и Много големия телескоп на Европейската южна обсерватория. Условията в планината са толкова благоприятни за формирането на зелените проблясъци, че обсерваторията успява да заснеме подобно нещо и с участието на Луната.
Макар че продължителността на зеления проблясък зависи от скоростта, с която слънцето залязва или изгрява (обикновено межди 1-3 секунди), най-дългото регистрирано наблюдение е продължило цели 35 минути. Свидетел на това зрелище е била експедицията на адмирал Байърд през 1929 г. в базата "Литъл Американ" в Антарктида, а проблясъкът е продължил толкова дълго поради факта, че слънцето в полярните райони залязва изключително бавно.
Въпреки че се нарича доста категорично „зеленият проблясък“, всъщност съществуват четири уникални феномена, които произвеждат сходен ефект.
Т.нар. I-Mir (inferior mirage) е може би най-често срещаният Мирж. Той се наблюдава в момента, в който слънцето е на път да се потъне под хоризонта. Наподобява доста сплескан овал и за образуването му е нужен топъл въздух над океана (наред със силен температурен градиент над водната повърхност).
Миражът M-Mir (mock mirage) е сходен с ниския, но се формира вследствие на атмосферна температурна инверсия и с разлика от няколко градуса в температурния градиент над повърхността. Наблюдава се най-ефективно от по-високи места.
Може би най-забележителният и най-дългият зелен проблясък – т.нар. sub-duct – може да се наблюдава за до 15 секунди. Той предизвиква ефект на зелен пясъчен часовник, като наблюдателят се намира под атмосферната инверсия, която се случва в близост до повърхността.
Най-редкият проблясък пък е зеленият лъч – зелена светлина, която се изстрелва нагоре от хоризонта и трае няколко секунди. Този феномен не е особено добре документиран и не разполагаме с негови снимки.
Въпреки че различните видове миражи се образуват вследствие на леки атмосферни вариации, причината, поради която можем да ги наблюдаваме, се крие в начина, по който светлината се пречупва през земната атмосфера. В зависимост от дължината на вълната на светлината, синият, виолетовият и зеленият цвят се пречупват повече, отколкото жълтият, оранжевият и червеният. Когато слънцето се намира при хоризонта, то свети през един значително по-плътен атмосферен пласт; тук вероятността жълтите, оранжевите и червените дължини на вълните да бъдат абсорбирани от атмосферата е много по-голям. Останалите сини и виолетови вълни се разпръскват. Остава само най-силната зелена дължина на вълната, която създава въпросния проблясък (макар че понякога могат да се наблюдават и сини проблясъци).
Източник: IFLScience
