Не е задължително, разбира се, но при този тип хора е много по-често срещано подобно поведение в сравнение с останалите. Това вероятно се дължи на факта, че перфекционистите никога не са напълно доволни от себе си. Нито един успех не е достатъчен за тях. Нито едно постижение не носи достатъчна удовлетвореност. Постоянно изискват повече и повече от себе си, свръхсамокритични са, никога не се задоволяват с посредственото. И ако по принцип е хубаво да бъдеш самокритичен и да предизвикваш себе си, то при перфекционистите става дума за едно опасно ниво, което надминава границата на нормалното поведение и граничи със самобичуване.
Всичко това води до заключението на учените, че перфекционистите са много по-склонни да имат самоубийствени мисли в сравнение с останалите хора. Чувства като нарастваща безнадеждност могат направо да разтърсят този тип хора, защото си поставят свръхвисоки цели, понякога направо неизпълними.
Освен това перфекционистите не обичат да споделят. Дори да осъзнават, че изпадат в депресивни мисли, няма да го признаят пред никого и няма да споделят с никого, ако им минават мисли за самонараняване. Също така са склонни да създадат идеалния план за самоубийство, ако нещата са стигнали толкова надалече, че това е техният категоричен избор.
Перфекционизмът е психически проблем, на който трябва да се обърне внимание. Никой не е и не може да бъде съвършен. Човешко е да се греши. Не позволявайте капанът на собствените ви мисли да ви създаде чувство на малоценност и неудовлетворение, граничещо с усещане за безсилие и безсмислие на съществуването. Вие сте стойностен човек и заслужавате повече.
Цветелина Велчева
