Мразя всяко едно клише, посветено на прошката.

Знам всяка поговорка, всеки съвет, всяко общоприето мнение, защото съм се опитвала да намеря отговори в литературата. Прочетох всички публикации в блогове за изкуството да се освободим от гнева. Записах цитатите на Буда и ги научих наизуст - и нито един от тях не проработи. Знам, че празнината между "решението да простя" и истинското усещане за мир може да е непреодолима. Знам.

Прошката е една обширна и непроходима джунгла за всички онези от нас, които жадуват за справедливост. Самата мисъл, че някой си тръгва ненаказан след всичко, което е направил, ни отвращава. Не искаме да измием ръцете си, а да прехвърлим кръвта върху техните. Искаме да изравним резултата. Да ги накараме да се чувстват по същия начин като нас.

Прошката ни се струва като предателство към самите нас. Не искате да се предавате в битката за справедливост. Гневът изгаря у вас и ви трови със собствената си отрова. Знаете това, но въпреки всичко не можете да се откажете. Гневът се превръща в част от вас - като сърцето, мозъка или белите ви дробове. Познавам това чувство. Познавам чувството, когато гневът в кръвта ви бие в такт с пулса ви.

Едно нещо обаче трябва да запомните по отношение на гнева - той е инструментална емоция. Ние се гневим, защото искаме справедливост. Защото смятаме, че това ще ни донесе полза. Защото си мислим: колкото по-ядосани сме, толкова повече промени можем да направим. Гневът не разбира, че миналото е зад гърба ни и вредата вече е нанесена. Той казва, че отмъщението ще оправи всичко.

Само че справедливостта, за която жадуваме, не винаги е реалистична. Когато се гневите, все едно отлепвате струпея от рана, защото си мислите, че ако я оставите отворена, няма да имате белег. Все едно живеете с илюзията, че някой ден човекът, който ви е обидил, може да дойде и да ви направи шевове с такава невероятна прецизност, че никой никога няма да разбере, че на това място е имало рана. Истината е, че гневът не е нещо повече от своеобразен отказ да се излекувате. При това от страх. Страхувате от това, което ще бъдете, след като раните ви се затворят и трябва да продължите да живеете в новата си, непозната кожа. Искате да си върнете старата кожа. И затова гневът ви казва да продължите да поддържате тази рана кървяща.

Когато всичко кипи у вас, прошката изглежда невъзможна. Бихме искали да простим, защото психически знаем, че това е здравословен избор. Искаме мира, спокойствието, което предлага прошката. Искаме освобождаването. Искаме да успокоим тази лудост, която бушува в съзнанието ни, но не можем да си помогнем.

Има едно нещо обаче, което никой не ви е казвал за прошката, а именно – тя няма да поправи каквото и да било. Тя не е гумичка, която ще изтрие всичко, което ви се е случило. Няма да отмени болката, с която сте живели, и няма да ви даде мигновен покой. Намирането на вътрешен мир е дълъг и труден път. Прошката е просто нещо, което ще ви поддържа „хидратирани“ по пътя.

Прошката означава да се откажете от надеждата за друго минало. Да разберете, че то е приключило, прахът се е утаил и това, което е било разрушено, никога няма да бъде възстановено в първоначалния си вид. Това е признанието, че никакво количество магия не може да компенсира щетите. Да, ураганът е бил несправедлив, но все още трябва да живеете в разрушения си град. И никакъв гняв няма да го издигне от развалините. Ще трябва да го направите сами.

Прошката означава да поемете лична отговорност - не за разрушението, а за възстановяването. Тя е решение да възстановите мира си.

Прошката не означава, че трябва да помирите с хората, които са ви наранили, камо ли да се сприятелите с тях или да им съчувствате. Чрез нея приемате, че те са оставили следа върху вас и че ще трябва да живеете с нея. Ще престанете да очаквате онзи, който ви е съкрушил, да върне нещата в предишния им вид. Ще започнете да лекувате раните, независимо дали белезите са останали или не. Това е решение да продължите напред с белезите си.

Прошката не означава да се радваме на несправедливостта. Тя създава собствена справедливост, собствена карма и съдба. Прошката ви кара да се изправите на крака и да решите, че няма да бъдете нещастни до края на живота си заради миналото. Прошката е свързана с разбирането, че белезите ви няма да определят бъдещето ви.

Прошката не означава, че се отказвате, а че сте готови да съберете сили и да продължите напред.

Източник: Thought Cataloge