Един учител разбрал, че негов ученик търси упорито нечия любов.
- Ако изискваш любовта, няма да я получиш – казал му той.
- Но защо?
- Кажи ми какво правиш, когато на вратата ти се появят неканени гости, когато хлопат по нея и настояват да им отвориш и дори си скубят косите, когато не го правиш?
- Ще заключа още веднъж и ще пусна резето.
- Не блъскай по вратите на чуждите сърца, защото те ще се затворят още по-здраво пред теб. Превърни се в желан „гост“ и ще си добре дошъл във всяко сърце. Просто обичай хората. Дори и любовта да е малка и едва забележима, именно тя е ключът, който може да отключи ключалката на всяко сърце – и на онова, което не се е отваряло от дълго време. Важното е обаче тази любов да е искрена, а не фалшива. Погледни цветето – то не гони пчелите, а им дава нектар и ги привлича към себе си. Любовта е нектарът, към който хората се "стичат".
