Широко разпространена е теорията, че мъжете никак не са склонни да простят изневярата на жените. Ако жената е изневерила, след това се е вразумила и се опитва да се върне в семейството си с тяло и душа, такъв шанс рядко им се дава.
Разбира се, има жени, които са се върнали в семейството след изневярата си и понякога всичко е наред, а друг път на жените им се налага да живеят с постоянни упреци от съпрузите си, сякаш са осъдени на доживотно наказание.
Изненадата идва от страна на съпруг, който се опитва в такава ситуация всячески да върне съпругата до себе си.
Той, който винаги е бил недоволен, контролирал е всяка нейна стъпка, вдигал ѝ е редовни скандали за всякакви дреболии, той, от когото не е получавала внимание, комплименти, подаръци, цветя, любовни думи. Същият този човек сега, след като научава, че има съперник, влиза в решителна битка с него и започва да прави всичко възможно, за да върне съпругата до себе си.
И този съпруг изведнъж става толкова разбиращ, внимателен, говори за любов, пише по сто пъти на ден, подарява подаръци, цветя и иска да правим секс всеки ден.
Тогава жената започва да си мисли: какво правя, как бих могла да загубя този невероятен мъж, той наистина ме обича, толкова се старае. И тя се опитва да се върне при него, да запази семейството... поне заради децата.
Само че по този начин лъже себе си. Възможно е да я обземе такова отвращение към самата себе си, че не иска нито прегръдката на мъжа си, нито докосването му, нито целувките, нито нищо.
В ума си тя мисли, че трябва да остане в семейството, но тялото ѝ трепери, бунтува се срещу насилието над него. И това насилие е причинено от вас самата, не от мъжа. Вие сте се опитали да излъжете тялото си, че връзката ви има бъдеще.
Приятелите ѝ изобщо не я разбират. Повтарят й: „Всички живеят така… Наистина ли заради някаква любов трябва да се разруши семейството, да се зареже такъв свестен мъж, да се оставят децата без баща?"
Само при психолог тази жена ще намери разбиране и подкрепа. Психологът ще й каже, че това се случва и е съвсем естествено, ще я увери, че тя е не само съвсем нормална, но и интелигентна и красива млада жена, че е достойна за любов и щастие, че това е нейният живот и тя сама трябва да реши по кой път да поеме. И също така ще каже, че да, тялото не може да бъде измамено... Ще каже, че тази жена (тя и съпругът ѝ) преминава през сериозна криза... Че има различни начини за излизане от нея... Че това е един вид житейски урок, болезнен, дълъг, който тя ще трябва да научи.
А дъщерята тийнейджърка изведнъж може да ѝ каже: „Мамо, не вярвай на татко, това е той, който временно се "преструва" на добър. Веднага щом всичко се успокои, всичко ще си е както преди: неговият "полицейски" контрол, вечното недоволство, мрънкането, вашите кавги, които и без това са досадни. Не му се доверявай, мамо!"
И ето така неусетно и болезнено истината излиза наяве и не може да бъде прикрита. Когато любовта си е отишла, можете да измамите ума си, но не и тялото си.
