Срещнали се две души в света на отвъдното. Едната светила в лилаво, а другата - в синьо. Реели се в различни посоки, но изведнъж всяка една от тях била привлечена от другата. Сякаш невидима сила сближила аурите им. В един момент, те се оказали в изключително близък контакт. Едната, лилавата, била дълбоко замислена и угрижена. Прекият допир с другата, разсеял нейните мисли...
- Здравей, коя си ти?! Откъде се появи изведнъж? - попитала лилавата.
- Отникъде не съм се появявала, просто пространството около нас ни събра, може би имаме някаква задача да решим. – отговорила веднага синята душа.
- Каква задача пък с теб ще решавам, дори не те познавам?! Ние светим различно, което значи, че не сме от едно духовно семейство. Това ни прави много различни. – лилавата започнала да се ядосва.
- Тук нищо случайно няма, за да се срещнем си има своята причина. Ще се прераждаш ли скоро? Може би, можем да си помогнем. – със същото любопитство, продължавала синята.
- Тъкмо обмислях следващото си прераждане. Но не знам, какъв да ми е основният урок. Доволна съм от последните си животи, но се чувствам някак непълноценна.
- Защо така? Какво научи досега?
- Научих се да обичам другите хора. Научих се да им давам цялата си любов, да се грижа за тях. Научих се да се жертвам за тяхното щастие и удоволствие. Бях толкова щастлива да виждам тяхното задоволство, но все пак се чувствам непълна. – унило разказала лилавата.
- Разбира се, че ще си нещастна. Ти си давала повече на другите, отколкото на себе си. Раздала си се, нищо не е останало от теб. Погубила си същността си, обичайки само другите хора.
Аз пък не направих подобни грешки.
Винаги избирах себе си.
Свободата и независимостта си, поставях на първо място.
Абсолютно никога не се жертвах за другите.
Никога не направих твоите грешки и останах един достоен човек със завършена и непоклатима идентичност.
- И как завърши живота си?
- Ами сама...на хората не им е много приятно, когато винаги избираш само себе си. Останах си сама, но с гордо вдигната глава. Въпреки че... искаше ми се все пак да имам човек до мен, но аз направих своя избор и не съжалявам.
И все пак... хубаво ще е другият живот да се науча да обичам и другите, не ми се остава отново сама.
Просто не знам как...
Слушайки синята, на лилавата душа и хрумнала идея.
- Искаш ли да си помогнем, една на друга?!
- Как?
- Нека в следващия живот си направим следната програма. Ще се срещнем и ще се влюбим. Аз ще съм жената, ти мъжа. Ще започнем, от където спряхме, но ще се развием, научавайки новите си уроци.
- Аз отново не разбирам, как? – настоявала синята душа.
- Ех, сега ще ти обясня. Изслушай ме..
Аз ще обичам повече. Винаги единият обича повече в дадени отношения. И обичайки те, ще ти давам постоянно. Ще се жертвам за теб, ще ти се доказвам. Ще те дарявам с цялата любов на света.
Ти, от друга страна, също ще ме обичаш, но ще обичаш повече себе си и свободата си. По този начин, постоянно ще възпираш възможността ни за споделена красива любов. Винаги ще избираш себе си пред мен.
Това ще ме наранява ежедневно. Ще ме караш да съжалявам, че правя тези жертви, защото никога няма да ми отговаряш със същото.
- С какво този сюжет ще ни доведе до новите уроци? Аз продължавам да виждам същата схема като до сега.
- Точно това, че схемата е същата, ще ни доведе до промяна. Аз ще продължавам да се блъскам в студенината ти, но няма да спра да те обичам. В един момент просто ще разбера, че трябва да започна да зачитам себе си, защото иначе ще живея в постоянна болка.
Ти никога няма да ми отвърнеш на любовта, както аз съм свикнала и очаквам. Никога няма да получа дължимото в замяна. Така, ден след ден, и след много болка и страдание, ще се науча.
