Въртящите се раменни стави и разгъващите се лакти, които позволяват на хората да хвърлят топка или да достигнат до висок рафт, може би са се развили като естествена спирачна система за нашите предци примати, съобщи ДПА, позовавайки се на американско изследване. 

Според изследователите ранните хора са имали нужда от тези движения, за да забавят слизането си от дърветата, така че да могат да се спуснат надолу безопасно. Когато ранните хора са напуснали горите и са се отправили към тревистата савана, техните гъвкави крайници са били от съществено значение за събирането на храна и използването на инструменти за лов и защита.

Изследователите от колежа "Дартмут" в САЩ са използвали софтуер за спортен анализ и статистически софтуер, за да сравнят заснетите от тях видеоклипове и неподвижни кадри на катерене на шимпанзета и малки маймуни, наречени мангабеи, в дивата природа. Те са установили, че животните се катерят по дърветата по сходен начин, като раменете и лактите им са сгънати предимно близо до тялото. Когато обаче слизат, шимпанзетата протягат ръце над главата си, за да се държат за клоните като човек, който се спуска по стълба, докато по-голямото им тегло ги тегли надолу с таза напред.

Люк Фанин, първи автор на изследването и дипломант в програмата "Екология, еволюция, околна среда и общество" на колежа "Дартмут", обяснява, че резултатите са сред първите, които определят значението на "слизането по дърветата" в еволюцията на маймуните и ранните хора, пише БТА. "Слизането надолу по дърветата е представлявало толкова голямо физическо предизвикателство предвид размерите на маймуните и ранните хора, че морфологията им е реагирала чрез естествен подбор поради риска от падане", обяснява той.

Съавторът Джереми де Силва, професор и декан на катедрата по антропология в университета, добавя: "В нашата област отдавна се мисли за маймуните, които се катерят по дърветата, но в литературата липсваше какъвто и да било фокус върху слизането им от дървото. Ние пренебрегвахме втората половина на това поведение".

"Първите маймуни са еволюирали преди 20 милиона години в рехави гори, в които са се качвали на едно дърво, за да си вземат храна, след което са се връщали надолу, за да преминат към следващото дърво", обяснява Да Силва. "Слизането от дървото е свързано с нови предизвикателства. Големите маймуни не могат да си позволят да паднат, защото това може да ги убие или тежко да ги нарани. Естественият подбор би дал предимство на анатомия, която позволява безопасно слизане".

Изследователите предполагат, че гъвкавите рамене и лакти, предадени от предците на маймуните, биха позволили на ранните хора като австралопитека да се катерят по дърветата през нощта за безопасност и да слизат невредими през деня.

След като Homo erectus е можел да използва огън, за да се предпази от нощните хищници, човешката фигура е придобила по-широки рамене, способни да заемат ъгъл от 90 градуса, което ги е направило отлични копиехвъргачи. 

Учените са изследвали анатомичната структура на предните крайници на шимпанзета и мангабеи, като са използвали колекциите със скелети на Харвардския университет и Щатския университет на Охайо.