Манулът е средно голяма котка, която достига на дължина до 65 см, при това без опашката, която може да се похвали с впечатляващите 30 см при някои екземпляри. Теглото на манула варира между 2 и 5 кг. Тази малка дива котка привлича вниманието със своя необичаен и възхитителен външен вид: сплескано и закръглено лице, набито тяло и пухкава козина. Отличава се с едро, набито тяло с къси крайници. Късите лапи и тежката (дори тромава) походка се компенсират от здрава мускулатура и челюсти, на които не им се опират дори и по-жилави птици с повече кости. Козината му е гъста и плътна, с дължина на косъма около 6 см. Окраската му е сиво-жълтеникава до сребриста с ръждив оттенък и е изпъстрен с тъмни петна и ивици. Бузите и пухкавата опашка са раирани в черно. Любопитен отличителен знак са зениците на този вид котки. За разлика от другите, зениците на манул се свиват в малки кръгове, а не във вертикални процепи.
Интересен факт е, че другото име на котката манул е Па̀ласова котка в чест на описалия го естественик (природозащитник, зоолог и изследовател) Петер Симон Палас.
Не се оставяйте обаче външният им вид да ви заблуди. Колкото и да са пухкави, тези котки далеч не се класират в топ 10 на най-сладките и миловидни създания на света. Те се отличават с изключителна агресия и войнственост.
Внушителният им вид се дължи най-вече на козината им, която им печели и титлата „най-пухкава дива котка на света".
Котките манул обитават Централна Азия, Западен Иран, чак до територията на Западен Китай. В този диапазон те предпочитат студената и суха среда на скалисти степи и ливади, на височини до около 4500 м надморска височина. Активен е предимно нощно време, като през деня си почива в малки пещери. Храни се с дребни бозайници (тушканчици, пики и др.), влечуги и птици. Обикновено манулът убива жертвата си само с един удар.
Дълго време се е смятало, че тази порода има нещо общо с персийските котки, но в крайна сметка изследователите стигат до извода, че по-скоро е близко да бенгалските котки (хибрид между домашните представители на вида котка и дивата бенгалска котка).
Тази порода котки е хитра и изобретателна и хич не се стеснява да заеме леговището на по-малките си конкуренти като лалугери и язовци.
Манул не обича да бъде докосван. Историята знае случаи на опитомени леопарди и пуми, но с манулите опитомяването е напълно невъзможно и обречено на провал. Дивите котки не могат да понасят да бъдат пипани и се съпротивляват агресивно при всеки опит за улавяне. Рядкост са и в зоопарковете, срещат се само в Цюрих, Талин или Познан.
Манулът е вписан в Червената книга на световнозастрашените видове на IUCN (Международен съюз за защита на природата) като потенциално застрашен вид.
