Ако някога сте попадали в „спиралата на тревожния ум“, знаете, че измъкването от нея може да бъде почти невъзможно. Понякога напрежението ескалира до такава степен, че се нуждаем от незабавно облекчение.
Следният метод често се използва от хора с панически атаки; той е начин да овладеем ситуацията, преди тя да ни отнесе. Идеята му е проста: когато непрекъснато премисляме, размишляваме и се стресираме, ние сме извън момента. Разсъждаваме „какво би станало, ако“ и управляваме умовете си на базата на спомени, идеи, вероятности, желания и страхове. Ако „се върнем“ обратно в настоящето, ситуацията се променя. За това помагат петте ни сетива. Иначе казано – мозъкът може да ни отведе навсякъде (в миналото или бъдещето), но тялото и неговите сетива винаги са само на едно място: в настоящето.
В моменти на паника е възможно наистина да се увлечем в идеи и мисли, въпреки че в действителност сме в пълна безопасност, здрави сме и в нашата непосредствена среда няма нищо, което да ни заплашва. При паника обаче може да си седим в пълно спокойствие в някоя слънчева градина и въпреки това да се чувстваме така, сякаш ще умрем. Такава е силата на ума!
Следващия път, когато почувствате, че тревожността и паниката излизат извън контрол, изпробвайте упражнението за заземяване 5-4-3-2-1. Спрете, поемете дъх и се огледайте наоколо.
• Първо, намерете пет неща във вашата среда, които виждате. Може да спрете погледа си върху лампата в ъгъла, собствените ви ръце, картина на стената. Отделете малко време, за да разгледате в детайли всички тези неща: тяхната материя, цветове, форми. Изследвайте всеки сантиметър, за да възприемете всичко.
• След това се опитайте да намерите четири неща около вас, които да усетите или докоснете. Почувствайте тежестта на тялото си върху стола или материята на сакото, с което сте облечени, или протегнете ръка, за да усетите с пръстите си колко хладно и гладко е стъклото на прозореца на колата.
• После намерете три неща, които чувате. Собствения ви дъх. Далечния звук от колите или чуруликането на птиците.
• След това намерете две неща, които да помиришете. Обърнете внимание, че всичко има мирис. Усещате ли аромата на сапуна върху кожата си, или леката миризма на хартията на бюрото ви?
• Най-накрая намерете нещо, което да вкусите. Може би остатъчния вкус на кафе върху езика ви. Дори да не откриете нищо, просто обърнете за момент внимание на това, което усещат вкусовите ви рецептори. Наистина ли са „изключени“, или устата ви почти има собствен вкус, когато се опитате да го усетите? Останете там за момент и изследвайте усещането.
На пръв поглед смисълът на това упражнение е да ви разсее. Докато сетивата ви са активни, мозъкът ви е ангажиран с нещо различно от безкрайно размишляване и свръхмисленето ви е спряно. Ако успеем да поставим мозъка на пауза и отново да ангажираме сетивата си за момент, ние се отделяме от коловоза на безпокойството и си даваме време да се върнем в настоящето и да се успокоим.
Изводът: нашето съзнание може да прави само едно нещо в даден момент – или да мисли, или да се потопи в момента чрез сетивата. Или едното, или другото. Успеем ли да приковем съзнанието си към настоящия момент с помощта на сетивата си, излизаме от омагьосания кръг на тревожността и паниката.
Из „Спри да премисляш отново и отново“, Ник Трентън
