Съществува един много странен довод, който хората обичат да дават на онези, които се колебаят дали да имат деца – а той е, че ще един ден децата ще се грижат за тях.

Дали си дават сметка колко е глупав този довод - в цялата страна има старчески домове по една причина и тя е, че повечето зрели хора на средна възраст са твърде заети, твърде далеч или просто твърде чужди на идеята да се грижат за старите си родители.

Нашата героиня тук има още една причина да не иска да се грижи за застаряващите си родители – те са били особено недоброжелателни към нея, когато е била малка, и винаги са предпочитали брат ѝ.

Напуска дома си при първа възможност, завършва колеж, омъжва се за човек, когото обича (но когото родителите ѝ не одобряват), и се справя добре сама в живота.

„Семейството ми е от Южна Азия, но живеем в Щатите. Родителите ми обичаха по-големия ми брат, а мен някак си ме търпяха. Очакваха от мен просто да си стоя вкъщи и да се грижа за тях и за брат ми. Това не беше живот за мен. Получих частична стипендия за колеж. Работих през четирите години на следването си и имах късмета да получа пълна стипендия. Така че завърших университета само с малък дълг и две дипломи в джоба.

Намерих професионална сфера, в която да градя кариера и която харесвам, намерих съпруг, който ме обича.

Вероятно трябва да добавя, че те не одобряваха факта, че съм се омъжила за човек, който не е от тяхната култура и религия. Така че те с нищо не подпомогнаха сватбата ни, въпреки че присъстваха, нито живота ни след това.“

Брат ѝ също се справя добре, въпреки че е ползвал финансовата и емоционалната подкрепа на родителите си, за да постигне това. Нашата героиня вероятно разполага с повече финанси, защото брат ѝ и съпругата му живеят с един общ доход и имат пет деца.

„Родителите ми платиха за образованието на брат ми и той се справя много добре сам. Но той е избрал да има пет деца. И всички те посещават частно училище и имат всякакви извънкласни дейности. А съпругата му е домакиня, въпреки че имат бавачка. Знам, че пет малки деца биха били трудни за отглеждане и изискват големи ресурси, но тя също има диплома и може да работи. Техен избор е да бъдат домакинство с един доход.

Ние очакваме първото си дете. Изчакахме няколко години, преди да решим да създадем семейство. Ще се спрем на две и след това съпругът ми ще си направи вазектомия. Двамата сме напълно единодушни за бъдещето си.“

Неотдавна родителите ѝ съобщават, че са продали жилището си и възнамеряват да се преместят в къщата за гости в нейния имот. Двамата със съпруга ѝ не са особено ентусиазирани от тази идея и не го крият. Вместо това предлагат на родителите ѝ да платят за старчески дом.

„Казах на съпруга си, че не искам да живеят при нас, и той се съгласи. Затова им отказах. Те просто заявиха, че вече са обявили жилището си за продан и че една добра дъщеря ще се грижи за застаряващите си родители. Казах, че ако ми дадат всички пари от продажбата на дома им, ще им намеря хубав старчески дом, където да живеят, и че ще плащам сметките до края на живота им.“

Родителите ѝ се опитват да ѝ вменят чувство на вина, но тя е категорична. Дори им изпраща чек за наем за времето, когато е живяла в дома на родителите си между 18 и 19-годишна възраст. След това ги моли повече да не я безпокоят и да не я търсят.

„Тази идея не им допадна особено. Нарекоха ме неблагодарно дете, заявиха, че нищо друго не са очаквали от мен. Изпратих им чек за едногодишен наем, храна, консумативи, режийни и всякакви дреболии. Казах, че се изнасям една година след навършване на 18 години и че те са отговорни за мен до този момент. След това им заявих да не се свързват повече с мен, а да търсят адвоката ми. Отрязвах всичките им опити да се свържат с мен. Всички членове на семейството както в Щатите, така и у дома, ме наричат неблагодарница.“

След това моли брат си да спре да я обижда и обвинява, иначе повече да не говори с нея.

„Брат ми се свърза с мен и ми заяви, че злепоставям цялото семейство, като не приемам родителите ми да дойдат да живеят у нас. Дадох му избор: или да ги прибере да живеят у тях, или никога повече да не си позволява да говори с мен по този въпрос. Това прави ли ме неблагодарница?“

Какво мислите вие? Героинята на тази история лоша дъщеря ли е?

Цветелина Велчева по материали от twistedsifter.com