Лариса обичаше да слуша как другите разказват сънищата си – беше ѝ безкрайно интересно това, че не можеха да навигират тези сънища, сякаш не бяха техни, сякаш бяха само посетители там. Тя още от дете можеше да чертае и създава, да руши, да пренарежда, да връща назад – да прави всичко в сънищата си (вярваше, че е така, защото са си нейни – после разбра, че другите не могат).
Тази нощ беше решила да си направи лунапарк, бавно добавяше детайли, но изведнъж Виенското ѝ колело се наклони, започна да присвятка – нещо не беше наред – погледна натам и видя малка женска фигура, която я гледаше и се смееше злорадо. Опита се да я изтрие, но вместо това тя се озова точно пред нея – Лариса отскочи назад /Как, по дяволите, беше възможно?/.
- Аз съм Фокси – представи се непознатата и после все да ѝ разказва как толкова време е търсила друг архитект на сънища.
Разказваше ѝ как може да влиза в чужди сънища, как ги манипулира, как може да прави от хората сомнамбули и да им дава задачи, докато спят. Лудост, всичко беше лудост, но Лариса не можеше да спре да я слуша и така започнаха да се срещат всяка нощ и да бродят из чуждите сънища, да плашат, да пращат сомнамбули до аптеката или до нощния клуб – забавляваха се изключително.
Чувстваше Фокси все по-близка и по-близка – колко пъти вече я молеше да се видят в истинския живот, но тя все отказваше: живееше далеч, беше заета, нали се виждаха всяка вечер.
Днес Фокси беше необичайно превъзбудена, обясняваше, че е време да опитат нещо по-екстремно, нещо, което да им покаже, че наистина контролират хората. Влязоха в съня на мъж - Фокси твърдеше, че е изнасилил момиче. Лариса беше притеснена, усещаше, че намеренията на Фокси не са просто да си поиграе. Фокси направи съня му кошмар, нападаха го хора, докато спи – накара го да отиде в кухнята и да вземе нож, след което измайстори борба с нападателите и накрая накара мъжа да разпори сам корема си с ножа.
Лариса се събуди, обляна в ледена пот, в леглото си – какво беше станало току-що? Дали наистина Фокси беше накарала човек да се самоубие? Тази мисъл не я напусна през останалата част от нощта, не можа повече да мигне, а и не искаше точно сега да вижда приятелката си. “Приятелка? – помисли си объркано тя.
На сутринта, докато пиеше кафето си, пусна телевизора и репортаж за мъж, който сам е разпорил корема си, я накара да потръпне, всичко в нея се преобърна и стегна на топка – нима се беше случило наистина? Кадрите бяха потресаващи - следи от борба имаше, но от нападатели и влизане с взлом - не.
Отиде в банята, за да наплиска лицето си с вода, като през цялото време си мислеше, че трябва да намери начин да не се среща повече с Фокси в сънищата, да я изгони, да избяга. Вдигна поглед към огледалото и от там ѝ се усмихна Фокси:
- Няма как да избягаш от мен – разнесе се звънкия ѝ смях.
Автор: Ивелина Добрева
