Всяко дете изпитва страх от тъмното: някои го преодоляват по-лесно и по-бързо, при други този период е по-дълъг и по-болезнен.
Откъде идва страхът и как да помогнем, разказва психоложката Кристина Аверина.
„Майка ми ме изплаши със бухал…“ - един мой приятел сподели това откровение с мен. На запотения прозорец в кухнята майката нарисувала две очи и щръкнали перушина над тях.
Очевидно, по този несръчен начин е искала да постигне послушание. Само че, постига друг ефект – момичето избягало в другата стая, а след това събрало смелост, отишло до прозореца и изтрило ужасните „очи“.
Какво ни казва тази история
На първо място как ние възрастните често неволно предизвикваме чувство на страх у детето, използвайки на фолклорни герои: вещици, дяволи, вълци, чудовища и т. н.
По-късно обаче децата активно използват това, вече ни манипулират.
Например, вечер майката насърчава сина си да бъде смел, независим и да отиде да си измие зъбите преди лягане. А хлапето отговаря, че го е страх, защото в банята сигурно „има някой“.
Така то или моли родителите да му помогнат, или се опитва да избегне неприятна хигиенна процедура.
Когато правя изследвания в съдебно-психологическите експертизи, често виждам повишената тревожност и страх от тъмното при деца под 7 години. Като правило причината са семейните скандали, особено през нощта, които децата чуват.
Как да помогнем
Ако детето каже, че се страхува да влезе в тъмна стая, го попитайте къде според него е „чудовището“, което го плаши. Отидете заедно в стаята, без да включвате осветлението.
Повторете това „пътешествие“ няколко пъти и чувството на страх ще изчезне. Това е същото като да изтрие очите на бухала от изпотения прозорец.
Детето се страхува да влезе в тъмна стая и категорично отказва да спи само.
Страхът от тъмното се появява по различни причини.
До 6-7-годишна възраст филмите на ужасите, героите от компютърни игри и различни „истории на ужасите“ могат да се превърнат в източник на страх.
„Детето лесно се впечатлява и за известно време изпитва силни емоции на страх, но след това страховете преминават“, разказва психоложката Валерия Мироненко.
Ако това чувство се прояви в по-късна възраст, е необходимо да се анализират психологическите причини: каква е ситуацията в семейството, има ли конфликти между родителите, как детето изгражда отношения с връстниците си и т.н.
Продължава на страницата на Новите родители
