Учени картографираха най-големия дълбоководен коралов риф, простиращ се на стотици километри край атлантическото крайбрежие на САЩ, съобщи АП. 

Макар че изследователите знаят още от 60-те години на миналия век, че в Атлантическия океан има корали, размерът на рифа остана загадка, докато новата технология за подводно картографиране не даде възможност за създаване на триизмерни изображения на океанското дъно.

Най-големият известен досега дълбоководен коралов риф „е бил точно под носа ни и е чакал да бъде открит“, казва Дерек Сауърс, океанограф от организацията с нестопанска цел „Оушън Експлорейшън Тръст“.

Сауърс и други учени, включително няколко от американското Национално управление по изследване на океаните и атмосферата, наскоро публикуваха карти на рифа в списание „Джиоматикс“ (Geomatics), пише БТА. Рифът се простира на около 500 км от Флорида до Южна Каролина, а на някои места достига до109 км ширина. Общата му площ е почти три пъти по-голяма от тази на националния парк Йелоустоун.

„Впечатляващо е - мащабите му спират дъха“, казва Стюарт Сандин, морски биолог от Института по океанография „Скрипс“, който не е участвал в изследването.

Рифът е открит на дълбочина от 200 до 1000 метра, където слънчевата светлина не прониква. За разлика от тропическите коралови рифове, при които фотосинтезата е важна за растежа, коралите, разположени толкова дълбоко, трябва да филтрират хранителни частици от водата, за да получат енергия. 

Дълбоките коралови рифове осигуряват местообитание на акули, риби-меч, морски звезди, октоподи, скариди и много други видове, казват учените.

Тропическите рифове са по-известни на учените и на любителите на гмуркането с шнорхел, защото са по-достъпни. Най-голямата система от тропически коралови рифове в света, Големият бариерен риф в Австралия, се простира на около 2300 км. 

Сауърс каза, че е възможно тепърва да бъдат открити още по-големи дълбоководни рифове, тъй като само около 75% от дъното на световния океан е картографирано с висока резолюция. Едва 50% от офшорните води на САЩ са картографирани. Картите на океанското дъно се създават с помощта на сонарни устройства с висока разделителна способност, които се насочват от кораби.

Дълбоките рифове покриват по-голяма част от океанското дъно, отколкото тропическите рифове. И двата вида местообитания са податливи на сходни рискове, включително изменението на климата и нарушенията, причинени от сондажи за нефт и газ, казва Ерик Кордес, морски биолог от Университета „Темпъл“ и съавтор на новото проучване.