Наблюдавали ли сте как играят децата от малките класове в междучасията на двора? Гонят се, прегръщат се – приятелствата на тази възраст са толкова интензивни, децата са толкова близки, рядко имат причина да се карат, а дори да се скарат, това не продължава дълго.

Въпреки веселата глъчка и привидно всеобщата любов и разбирателство не са много подрастващите, за които социалният аспект на училището е лесен и ясен. Обикновено се полагат много усилия, за да се впишат в обстановката и да преговарят за политиката на приятелските групи. Децата се учат кои са и към кого принадлежат. За съжаление, във всичко това хората биват наранявани - особено ако са по някакъв начин различни. Много деца прекарват твърде много години с мисълта: „Нямам търпение да се махна оттук!". И това е ужасно тъжно.

Повечето от драмите и лошото поведение в училище идват от това, че децата са импулсивни и рядко проявяват емпатия. Те искат да бъдат харесвани и да се чувстват добре, а понякога това води до това да накарат някой друг да се чувства зле.

А с порастването социалните отношения стават все по-сложни.

Въпреки това повечето тийнейджъри са грижовни по душа и е възможно да направим училището по-дружелюбно място. За целта е необходимо родителите и учителите да работят заедно и да отдават приоритет на социално-емоционалното обучение. Децата трябва да бъдат по-важни в учебния процес и в протоколите, за да бъдат добри.

Ето четири идеи, които могат да помогнат на учениците да се справят със социалните умения в училищната среда:

1. Научете децата, ако клюкарстват, да бъде положително.

Когато чуем думата „клюки", сме склонни веднага да се сетим за злобни момичета и най-различни гадости. Това обаче не е задължително да бъде единствената истина. Според проучванията и мъжете, и жените участват в клюките в еднаква степен.

Технически погледнато, ние клюкарстваме всеки път, когато говорим за някой, който не е в стаята. Около 75 % от тези разговори са неутрални, 15 % са негативни клюки, които съсипват другите, а едва 10 % са любезни клюки, които са градивни за другите. С усилия и обучение тези проценти могат да бъдат променени. Всъщност, ако промените количеството на злобните клюки спрямо добрите клюки, можете да промените цялата култура на училището (или на работното място – да не мислите, че възрастните не клюкарстват!).

Нека си представим училището като езеро. Сплетните, които пускат в езерото, създават вълнички. Положителните клюки създават култура, в която децата се подкрепят взаимно. Тя насърчава децата да бъдат уверени в себе си и да се подкрепят взаимно. Хвърлянето на негативни клюки в езерото предизвиква вълни от гняв, депресия, тревожност и ниско самочувствие.

Ако успеем да насърчим позитивните клюки и да обезкуражим негативните, дори само малко, представете си разликата в едно училище!

2. Научете децата да не си играят с огъня на приятелството.

Конфликтите в приятелските отношения са неизбежни и нормални. Ако децата се държат естествено и не позират, ще има разногласия и дори избухвания, кризи. Приемаме тези конфликти като възможност за осмисляне и разрешаване на конфликти. Пожарите в приятелството обаче са нещо съвсем различно.

При достатъчно гориво и кислород избухването на приятелството се превръща в истинска буря. В училище, когато възникне конфликт между двама приятели, често се извършва процес на набиране на нови членове. И двете страни привличат други хора на своя страна и конфликтът ескалира. Това невинаги завършва добре. Тези процеси са и сложни, и могат да бъдат негативни и опасни. И за двете страни, защото децата се въвличат в чужди конфликти. А това се случва по редица причини като скука, желание да бъдат включени в социална група, неспособност да се противопоставят на натиска от страна на другите.

Ако можехме да научим децата да се отдръпват от огъня, вместо да наливат още гориво, драмите в средностатистическия училищен ден щяха да са много по-малко.

Как детето да се отдръпне в тази ситуация?

Не изпраща злобния текст или не прави коментар в социалните мрежи. Не избира страна, а избира съпричастността.

Трябва да направим така, че да е готино да бъдеш детето, което се отдръпва от огъня и предотвратява бурята.

3. Научете децата как да „натискат пауза“.

Когато става въпрос за проблеми с приятелството, децата са склонни да бъдат импулсивни, разчитат на инстинктите и емоциите си. Това се дължи на факта, че младежите реагират предимно с амигдалата си – частта от мозъка, която отговаря именно за интуицията и чувствата.

Рационалната, мислеща част на мозъка, която разбира последствията, се развива до състояние на възрастен едва в средата на двадесетте години.

Тази разлика в развитието означава, че често децата ни действат импулсивно и се нуждаят от нашите напътствия.  Всичко това е свързано с ученето и израстването. Може би най-голямото умение, на което можем да научим, е паузата, да не прибързват, да се спрат и да помислят, преди да действат или говорят импулсивно.

Ако можем да научим децата си да правят паузи, да дишат и да мислят, преди да действат или говорят, бихме могли да им помогнем много и да променим много неща. Те няма да се справят всеки път, нека си признаем, че и възрастните невинаги се справят! Въпреки това умението за „пауза“ ще им помогне по-често да взимат правилни решения и да постъпват отговорно и логично.

4. Научете децата да показват най-цветното и красиво от себе си.

Всяко дете има своя собствена странност, свой цвят – то е онова нещо, което го прави различно и прекрасно. За съжаление в училище децата толкова отчаяно искат да се впишат в средата и да са като „популярните“, че крият странностите си и се опитват да се слеят с останалите. По този начин несъмнено се обезличават. Цветовете им окапват и от тях остава просто блед нюанс. Те се страхуват от оценката и критиката на другите и у тях се пораждат чувства на осъждане, срам и малоценност. Затова предпочитат да скрият истинските си цветове.

Трябва да научим децата на ценността на различието. Ако успеем да им обърнем внимание на факта, че нашият свят е пълен с безсмислени правила за това как трябва да изглеждаме и какви трябва да бъдем, може би ще успеем да им помогнем да се освободят от тези предразсъдъци.

В един идеален свят децата ни биха си давали взаимно „пространство да бъдат такива, каквито са". Важно е да помогнем на децата да се примирят с факта, че ако са уникални, автентични и не се страхуват да бъдат себе си, то вероятно не всички ще ги харесат, но за сметка на това ще са щастливи в собствената си кожа и ще намерят своето място в света.

Цветелина Велчева по материали от lindastade.com