– Мойта баба ме е учила кой е най-големият грях.
– Кой е?
– Да обречеш душата си да си споделя леглото и хляба с човек, който не ти дава обичта и почитта, които заслужаваш! От сутрин до вечер без обич и без капка уважение! Знаеш ли колко народ живее точно тъй?
И тия развиват изключителната дарба да оправдаят положението. Години!
След време човекът дори започва да вярва, че си е жертвал живота правилно, даже е горд.
Или приема, че е виновен.
Заявява, че тая мъка е, щото имал дълг към децата и требело зарад тях да търпи.
Такъв човек може дълго да се пали и от девет кладенци вода да донесе, че да ти обясни колко е невъзможно да се промени положението.
Ей туй е най – големият грях – да излъжеш собствената си душа, да предадеш нуждата ѝ от обич и от радост.
Такъв човек е най-болен.
Из “ Стопанката на Господ“, Розмари Де Мео
