Един 20-годишен младеж отишъл при възрастния си прадядо и му задал въпроса:
- Колко приятели трябва да има човек?
Мъдрият дядо казал:
- Отиди в градината и намери най-зрелите плодове. Вземи ги и ги донеси вкъщи. Така истината ще ти се разкрие.
Момчето изтичало в градината, но всички узрели плодове висели високо. То разбрало какво иска да каже дядо му, не можело да се справи без помощ, трябвало да повика приятел. Обадил се на един съсед, с когото бил близък. Той дошъл и се качил на раменете му, но разбрали, че им трябват поне още четирима, за да стигнат до ябълките и крушите.
Младежът повикал всичките си приятели и те започнали да се катерят един върху друг, като по този начин най-накрая успели да достигнат до всеки клон.
- Разбирам на какво искаше да ме научиш, дядо - казал правнукът. - Колкото повече приятели има човек, толкова по-добре! Заедно можем да направим всичко!
А дядото се засмял и отговорил:
- Ти все още нищо не разбираш! Трябва да имаш точно толкова приятели, колкото един от тях да сети, че трябва да премести стълбата до дървото.
***
В моето обкръжение има хора, на които се налага да общуват с огромен брой хора - служители в сферата на услугите, учители, екскурзоводи. А има и такива, които са изключително ограничени в общуването поради професията си.
Затова първите постоянно се оплакват от умора, докато вторите са дружелюбни и весели.
Защо е така? Само не ми казвайте заради енергийния вампиризъм…
Известният поет Юрий Левитански стига до извода, че с напредването на възрастта искаме да прекарваме повече време в опознаване на себе си, учим се да се вслушваме в себе си, а този, който трябва да заглушава вътрешния си глас с гласовете на другите, е дълбоко нещастен.
Хората, в чиято чест можем да кръстим дете или да поверим всичките си тайни, са малко. С повече приятели е весело. Но в подобни компании често трябва да се контролираме – да внимаваме да не кажем нещо, с което да засегнем другите, да не предизвикаме гняв или завист. Трудна работа е това.
Но да се върнем към притчата… Какво би станало, ако младият мъж веднага беше разбрал, че е необходима стълба? Дали щеше да се справи без приятели изобщо? Дали е достигнал ниво, при което не е трябвало да моли никого за нищо, не е трябвало да вика за помощ?
По правило такива хора не стават отшелници, а учени, писатели, художници, композитори, поети и служат на обществото. "Приятели", те носят полза на милиони свои сънародници.
Никола Тесла иронично казва: "Не съм сигурен, че можете да посочите много велики изобретения, които са създадени от женени мъже".
В случая под женен се има предвид човек, заобиколен от тълпа: съпруга, деца, роднини. Всеки постоянно иска нещо от вас, не ви остава време за себе си. А представете си, че сте пълни с приятели, които постоянно ви звънят, за да си говорят за вас, ежедневно ви канят на барбекю и т.н…
Как да генерираме мисли в такъв режим?
Поговорката, според която трябва да имаш 100 приятели, важи само за младите хора, които изучават света и търсят себе си в него. След 30-40-годишна възраст трябва да сведете общуването до минимум, да изградите около себе си невидима за окото ограда, и да се измъкнете от обсега на телефонните обаждания.
Източник: cluber.com.ua
