Няма нищо случайно. Всичко, което се случва, ни води до някакъв определен момент тук и сега, в който да осъзнаем нещо и да намерим своето място.
Скептиците и прагматиците смятат, че срещите с определени хора в живота нямат дълбок смисъл и са плод на чиста случайност. Ние просто създаваме определен брой социални връзки и това е всичко. Хората идват и си отиват без никаква следа или някакъв дълбок замисъл на съдбата.
Хората с по-духовно мислене обаче са на друго мнение. Те вярват, че всеки човек идва в живота ни с конкретна мисия или урок за нас.
Ето възможните причини, поради които съдбата изпраща определени хора в живота ни:
1. За да ни научат на нещо.
Една от най-логичните причини е да ни научат на нещо, да ни променят, да ни накарат да погледнем на нещата по различен начин. Разочарованията, нещастията са по-добър учител. Затова израстваме, когато се учим от грешките си, когато преживяваме нещо по-тежко. Понякога трябва само някой да ни го припомни, за да не се самосъжаляваме и да се съхраним.
2. За да ни покажат кои сме всъщност.
Или да ни го напомни.
Може би такъв тип човек ни е нужен, за да ни даде пример – през какво е преминал, какво е изстрадал, колко се е борил за мечтите си, с какво се е разделил в живота си. Такива хора ни стават учители и модел на подражание. Съзнателно или не, ние се стремим да приличаме на тях, за да не разочароваме тях, но и себе си.
Такъв тип хора вдъхновяват и дават крила.
3. За да оставят следа.
Неизбежна е промяната ни, след като сме допуснали някого в живота си. Само че това и взаимен процес. Както той влияе на нас, така и ние влияем на него. Изпратените с някаква промисъл хора ни предизвикват, променят към добро, усъвършенстват и най-вече – карат ни да се чувстваме в хармония със себе си и с другите.
Не е важно да се сравняваме с чуждото щастие, важното е да открием пътя към своето.
