Веднъж една дама изброяваше с огорчение всички неща, които не притежава.
Няма истински приятели. Няма висока заплата. Няма прилична кола. Няма голям апартамент. Няма младост. Никаква надежда, че някога ще има нещо от това.
Тогава нейният психолог - пълноплещест, приятен човек с брада - намести очилата си и каза самодоволно:
- Разбира се, вие нямате много неща. И списъкът продължава. Нямате сериозна нелечима болест. Или пък дългове в милиони. Не носите отговорност за някого - болен роднина или старец. Нямате гърбица. Нямате инвалидност. Има много неща, които не притежавате. И ако запишете какво нямате, настроението ви веднага ще се подобри. И ще се появи надежда, че не само го няма, но и няма да го има.
И дамата се замисли, прехвърли мислите в ума си и се усмихна.
Значи нямаме много неща. И нямаме нужда от тях. А всичко останало може да бъде спечелено, подобрено, получено като подарък или просто да се справим временно без него. Не е болка за умиране. Важното е да сме живи и здрави. И да поддържаме близките си такива. И да не се случват лоши неща. И това е нещо хубаво. Оттук ще започнем, както се казва, да изброяваме какво нямаме.
