Плахи ли са неуверените хора? Невинаги! Всъщност някои се прикриват зад хладни маниери, за да не издадат колко са раними. И това, което приемаме за арогантност, може да говори за нерешителност. Ето един пример. Събрали сте се малка група и разговаряте за живота. При това „разговарям“ не е най-подходящата думи – понеже през цялото време говори само един човек. Разказва за новите си придобивки, за това как е постигнал всичко сам, за успехите на децата си. Какъв егоцентрик, вероятно си мислите. Но ако се вгледате по-внимателно, ще разберете, че зад подобно поведение не се крие преднамерена арогантност, а неувереност. Неуверените, но арогантно изглеждащи хора, често се хвалят с вещите си: може да бъде както чанта, така и нова кола. Колкото по-голяма, скъпа и рядка е, толкова по-добре. Често споменават с удоволствие и издигането си в службата – без значение дали пред стари приятели, или пред хора, с които са се запознали току-що.
Обикновено очакваме от неуверените личности да не приказват много. В действителност те често се впускат в дълги монолози, когато се чувстват неуверени – било за постиженията си, било за други хора. Познават еди-коя си известна личност, правили са бизнес с тези и тези влиятелни хора, или бившият (бившата), когото (която) сигурно всички познават, днес се занимава с това и това. Целта им е да отвлекат вниманието от себе си, да не покажат колко са уязвими, но при това да изглеждат важни и самонадеяни.
Издава ги и езикът на тялото. Например събеседникът ви стои срещу вас със скръстени ръце, избягва зрителния контакт и сякаш не ви слуша внимателно. Създава впечатление, че или се смята за нещо повече, или крие нещо, или не се интересува сериозно от вас. Но това впечатление може да е измамно – защото така се държат и неуверените личности. Те често не са на чисто със себе си, занимават ги лични проблеми и затова изглеждат отчуждени и арогантни, докато всъщност заемат защитна позиция.
Човешко е да се греши. Но арогантните хора никога не признават грешките си. Прехвърлят ги на други – на приятеля Х, на колегата Y или на роднината Z. По подобен начин постъпват и неуверените личности, чието самочувствие и без това е ниско и в никакъв случай не искат да ги сметнат за слаби. Резултатът: лъжат и обвиняват други за собствените си грешки.
Арогантните хора по правило живеят според мотото „Аз съм по-добър“. Стремят се да го докажат и на околните, като пият повече от тях на парти, като обличат себе си и децата си „по-хубаво“ и изобщо държат винаги да са „отгоре“. Но това поведение често прикрива неувереност, ниско самочувствие или емоционална болка. Чрез постоянния стремеж да са по-добри неуверените хора се чувстват малко по-сигурни, защото отвън фасадата им изглежда привлекателна и стабилна.
