Все едно да се събудиш сутрин уморен, защото не си могъл да заспиш, когато в 3 сутринта си бил завладян от познатата самота, с която вече си свикнал.

И гледаш как всички около теб се чудят, какво правиш погрешно. Чудят се, защо не можеш да се вълнуваш по-малко. Иска ти се да спреш да сте толкова чувствителен. Да завиждаш на тези хора, които не се тревожат за никого, освен за себе си, и дори не можеш да си представите какво е чувството.

Има хора, които просто обичат толкова много, тревожат се толкова много и се раздават на другите до последната капка, че за самите тях нищо не им остава.

Има хора, които дават частици от себе си, за да се чувстват другите пълноценни.

Има хора, които показват непоколебима сила, когато помагат на другите, но не могат да разберат, как да помогнат на себе си.

Това са същите хора, които крият сълзите си, за които вие не знаете.

Това са същите хора, които се чувстват сами в тълпата.

Това са същите хора, които гледат други влюбени и се чудят, кога такова ще се случи и на тях.

Знам, че колкото повече хората ти доверяват, толкова по-малко доверяваш на другите. Научил/а си се да разчиташ само на себе си.

Знам, че си уморен/а да се опитваш толкова много.

Всички смятат, че това е естествено за теб, но не е така.

Понякога си мислиш, че нещо не е наред с теб, защо обичаш толкова много. Но ти не знаеш как да го направиш по различен начин.

Хората ти се възхищават, ти си безстрашен, любящ и грижовен човек, но не виждат колко са уморени очите ти, колко е изтощена вярата ти, колко огромна е станала самотата ти.

Искам да знаеш, че не си като всички останали. Искам да знаеш, че се гордея със силата ти. Че един ден всичко ще се изплати и ще срещнеш някой, който ще те изпълни по същия начин, по който ти изпълваш другите.

Дотогава продължавай да опитваш. Продължавай да поддържаш и малкото вяра, която все още имаш. Бъди себе си и не се променяй.

Има нещо в теб, което е много рядко. Бъди себе си и един ден самотата ти ще срещне някой, който ще те погледне в очите и ще каже: „Най-накрая!“