Доколко трябва да се доверяваме на спомените си? Ново изследване показва, че сме наясно кога си спомняме събитията точно и кога мозъкът ни попълва пропуските с обща информация.
Спомените представляват смесица от детайли, които си припомняме, и "прототипна" информация, но проучване на Университета в Бирмингам показва, че когато прототипите се изявят по-категорично, ние ставаме по-малко уверени в спомена.
Това означава, че сме в състояние да правим разлика между тези два вида спомени и точно да преценяваме колко надеждни са те. Резултатите са публикувани в списание Communications Psychology.
"Ние разчитаме на спомените си, особено когато те са за еднократно събитие, например вечеря за рожден ден", обяснява водещият автор д-р Бен Грифитс. "Но събитията, които се случват редовно, като например пътуването до работа, се рационализират от мозъка, за да се запазят само уникалните елементи - може би някои ремонтни дейности или нещастен случай. Останалите подробности се попълват от вече съществуващи знания.
"Искахме да разберем доколко хората са в състояние да разпознават тези общи или "прототипни" спомени и доколко могат да се доверят на спомените си."
В проучването малко над 200 участници преминават през серия от експерименти, в които са помолени да гледат обекти в различни "несъответстващи" цветове. Например синя ябълка. След като изпълняват проста математическа задача като разсейващ фактор, те са помолени да си спомнят цвета и след това да го изберат от цветова лента, за да се провери дали са в състояние да си спомнят нюанса.
Накрая са подканени да оценят доколко са сигурни в точността на отговора си, като изберат от "сигурен", "несигурен" или "предполагам".
Групата използва неконтролирано машинно обучение, за да открие модели в отговорите. Това позволява на изследователите да открият общите или "прототипни" нюанси, които хората са склонни да избират, когато не са сигурни, че си спомнят точно цвета.
Резултатите показват че увереността на участниците в избора на цвят намалява, когато цветовете са по-близки до нюансите, определени като прототипни от алгоритъма за машинно обучение. Това предполага, че сме наясно с вероятната степен, в която прототипите запълват пропуски в паметта ни, и можем да вземем предвид това знание, когато сме помолени да оценим точността на спомените си.
Констатациите имат значение за показанията на очевидците в съдебни дела, където доверието в точността на спомените е от ключово значение.
Д-р Грифитс добави: "Когато става въпрос за разпознаване на лица, знаем, че хората се затрудняват да разграничат точните спомени от прототипите. Знаем по-малко за това как спомените за събития могат да бъдат предубедени, но това е също толкова важно при вземането на решения за това доколко да се доверим на спомените на дадено лице.
"Нашето изследване показва, че хората всъщност са доста добри в това да разберат кога техните разкази са надеждни и кога са повлияни от мозъка им, който запълва празнините с обща информация."
Източник: Medical Xpress
