Първия път благодарят искрено за добрата постъпка. Втория я възприемат като нещо обичайно. А третия започват да ѝ намират кусури: «Можеше да го направиш много по-добре». Още Дмитрий Багрецов написа отлично стихотворение, започващо с думите, известни на всеки: «Доброто трябва да бъде с юмруци».

Защото когато доброто го посрещат на щик, а в добрия си изтриват обувките, е време да спрете да помагате. Дори да се отнася и за най-близки хора, включително и роднини.

Роберт Чалдини, eдин от най-популярните американски психолози, показва как да престанете да допускате нещо подобно. Главното е навреме да се опомните и да забележите манипулатора още отначало.

Този материал е основан върху книгата на Чалдини «Психология на влиянието», благодарение на която е постигнал световна известност като практикуващ психолог.

Стандартни манипулации

Към обичайните манипулации се отнасят упреци, осъждане, обиди, сравнения. Всичко това са само разновидности на манипулацията, която цели постигането на определен резултат. А когато ги използва близък, нараняват особено силно.

Започвайки с баналното: «А виж Светлана завърши университет с червена диплома/отличничка» и завършвайки с «Как можа да станеш такава майка, аз съм те възпитавала съвсем различна?».

Цел на всяка манипулация е емоционално «принизяване», когато става лесно да се наложи необходимото на самия манипулатор. Но как може да се противопоставите на манипулатор, ако ви е срам да отказвате на исканията им? Не ви се иска да се опозорите, да сте в негативна светлина?

Ключът е в хладнокръвието. Ако човекът не допусне да го предизвикат емоционално, не дава воля на чувствата си и е способен да разсъждава адекватно. Често може може да се противодейства на манипулатор, поставяйки го в задънена улица с нестандартен въпрос. Например, «А какъв е смисъла?».

Липса на подкрепа

Всеки човек си има свой собствен път. И желанията му са лични. Някой иска да свърже живота си със сцена и да пее, друг – да стане актьор, трети – строител. Споделяйки такива желания с роднини, често вместо подкрепа, се сблъсквате единствено с негатив. Например, «За какво ти е всичко това?» или «Искаш отново да хвърляш пари на вятъра?».

А причини за такова поведение може да са предостатъчно. Започвайки от страха за човека (рядко) и завършвайки със завист, поради опасението, че целта може да бъде постигната. Повечето хора не си стоят здраво на краката.

Самите нямат свои ценности и са заложници на собствената си парадигма. Дори близки роднини може да са егоисти, съобразяващи се със собствената изгода.

Струва си да си зададете въпроса: «А какво искам аз?». Да, мнението на близък може да е важно. Но нима може да ви откаже нечия неуместна критика от истинското желание?

Разбира се, струва си да поговорите спокойно, да разгледате аргументите си и за какво са ви такива промени. Но ако не се получава разговор и скандалът набира обороти, си струва да престанете да вярвате в приказки за «чудеса» и да споделяте потайни желания, очаквайки, че този път ще е по различен начин.

Роднините, броящи чуждите пари

Много често явление. Дотолкова често, че дори купуването на нов телефон, кара мнозина да кажат: «По-добре бе да купиш нещо за ядене с тези пари». Дори до крайности от рода: «Ако беше дала тези пари на мен, щях да им намеря по-добро приложение».

Роберт Чалдини смята, че умеещите да се радват искрено заради другите, са рядкост. С това трябва да се примирим. Ако купувате нов телефон, кола, дом – каквото и да е, защо ви е да разказвате на другите? Опарилите се веднъж, трябва да са наясно – хората не се променят. И го приемат като поредна хвалба, която трябва да се «залее със сарказъм».

Решението е много често на повърхността. Но хората имат интересно свойство – надяват се на другите, особено на близките. Ако търсите подкрепа, е най-добре да се обърнете към съмишленици – често се оказват много по близки от роднините. И това е нормално!