Европейският туризъм се преобразява, за да бъдат подкрепяни отдалечени общности с помощта на финансирани от ЕС изследователски проекти.

От Али Джоунс

Манастирът „Сан Естево де Рибас де Сил“ в северозападна Испания се намира на не повече от 20 километра от поклонническия маршрут Камино де Сантяго, но за Мартин Лопес Норес двете места са коренно различни. А това му дава идея.

През 2019 г. Лопес Норес, професор в катедрата по инженерна телематика към Университета на Виго в Испания, посещава събитие в 800-годишния манастир с участието на изследователи и местни представители. Участниците обсъждат как най-добре да съживят икономиката в селските райони. 

Забавяне на темпото

Макар Камино де Сантяго отдавна да е известен поклоннически маршрут до святото място, където се предполага, че е погребан свети апостол Яков, манастирът — считан за едно от най-забележителните места от историческото наследството в региона на Галисия, Испания — често бива подминаван от туристите.

„Срещата се проведе в едно невероятно местоположение — прекрасно място, което остава незабелязано от хилядите поклонници, минаващи през района“, казва Лопес Норес. „Осъзнахме, че трябва да направим мястото по-видимо, да привлечем хора в него, да насърчим хората по поклонническия маршрут да опознаят района, през който минават, не само да се стремят да стигнат до следващата точка от своя пътеводител.“

Той ръководи проект, получил финансиране от ЕС, чиято цел е да се подпомогне създаването на нова форма на туризъм в цяла Европа — от вида, който минава встрани от тълпите чуждестранни посетители, изпълващи безброй европейски градове и градчета през по-голямата част от годината. 

Лопес Норес приема присърце в своята работа усещането, изразено от един от най-големите пътешественици на 20. век, покойният британски писател Патрик Лей Фърмор. През 1966 г. Лей Фърмор коментира възникването на масовия туризъм в Гърция, като пише, че той „унищожава обекта на неговата любов“.

Лопес Норес защитава различен подход, наречен „бавен туризъм“, при който посетителите се насърчават да отделят време, за да се потопят в обкръжаващата ги среда.

„При масовия туризъм местата се консумират, докато при културния туризъм става въпрос за създаване на смислени връзки с хората и местата“, казва той. „Този вид туризъм е неразрушителен, той осигурява ползи за всички и някак прави ума ви малко по-богат, по-интересен.“

Разпределяне на богатството

Многобройните хора, минаващи по Камино де Сантяго, оставят значителни суми пари — над 300 милиона евро през 2019 г. Но при малкия брой туристи, които се отклоняват от самата пътека, икономическите ползи са сравнително малки. 

Явлението се случва в богатата на културни ценности Европа и вдъхновява група испански и португалски изследователи, в това число Лопес Норес, да обединят усилията си, за да разширят ползите от поклонническите пътувания. Наречен rurALLURE, проектът се изпълнява в продължение на три години, до края на 2023 г.

Целта на екипа е да се подобри привлекателността на „културния туризъм“ в страни, вариращи от Испания до Норвегия, и да осигури приходи от туризъм извън основните маршрути. 

За Камино де Сантяго изследователите създават уеб портал и приложение, които привличат вниманието към културни забележителности в близост до маршрута. В тях са включени музеи и природни забележителности, както и барове и ресторанти с местни храни и напитки, като вината Ribeira например. По този начин в проекта са картографирани общо 7362 такива обекта.

Предлагат се и пътеводители в писмен и аудио формат, гласове и разкази на местни жители, както и тематично групирана информация за природни обекти и регионални традиции. 

Други поклоннически пътувания, обхванати от rurALLURE, включват маршрути до италианската столица Рим, пътеките, известни като „Пътят на свети Олав“, водещи до Трондхайм в Норвегия, и „Пътят на Мария“, който преминава през централна Европа до Чиксомльо в Румъния.

Нови нагласи

Изследователите отиват отвъд технологиите в опит да стимулират промяна в начина на мислене на фирмите, културните институции и другите организации, свързани с различните маршрути.

Според Лопес Норе чувството за конкуренция, довело по едно време на някои места в Европа дори до унищожаването на пътни табели, водещи към конкурентни туристически места, е заместено от дух на сътрудничество. 

Мрежа, в която членуват над 100 организации от цяла Европа, сега координира усилията им с вярата, че могат да привличат посетители, като работят заедно, а това на свой ред ще повиши популярността на поклонническите маршрути като цяло. Най-добрите практики — както и данни за не толкова добре работещите — са свободно достъпни.

Според Лопес Норес ползи е извлякло например северното португалско градче Вила до Конде, в което отдавна са свикнали да бъдат подминавани от туристите, които летят до близкия Порто, за да поемат на север към Сантяго де Компостела — кулминацията на поклонническия маршрут Камино де Сантяго. 

Градчето сега е представено в портала и приложението rurALLURE — заедно с мултимедийно съдържание — в пътеводител на литературното наследство на Камино де Сантяго. В резултат на това районът процъфтява като дестинация както за поклонниците, така и за любителите на литературата. 

„Това сътрудничество укрепва културната ни общност и насърчава обмена на знания и ресурси, като ползата е за всички“, казва Ивон Тейшейра — координатор на музея „Вила де Конде“. 

Макар и въздействието на приложението rurALLURE да е трудно за измерване по отношение на общия брой туристи, за конкретни обекти разликата е очевидна. Фондация „Отеро Педрайо“ в галисийското село Амоейро отчита например впечатляващо увеличение на броя посетители в резултат на включването ѝ в обектите на rurALLURE около „Сребърния път“ — най-дългия, но най-малко избирания маршрут по Камино де Сантяго. Посетителите на къщата на тази важна личност на галисийската култура са се увеличили от неколцина до почти 200 на година.

Привлекателността на периферните райони

Периферните малки общини в Европа са целта на друг, финансиран от ЕС проект в областта на туризма, наречен INCULTUM. Съкращение на термина „иновативен културен туризъм“, този тригодишен проект приключи през април 2024 г.

Изследователите избират 10 пилотни обекта в девет държави — от Ирландия до Словакия. Обектите са в отдалечени райони, които не фигурират в традиционните пътеводители.

„Искахме да изтъкнем ценностите и потенциала на културното наследство, които са отречени или скрити“, казва Хосе Мария Мартин Сивантос — професор в катедрата по средновековна история към Университета на Гранада в Испания и координатор на проекта. „Използваме туризма като инструмент, а не като цел.“

В Ирландия пилотната програма включва инициатива за наследството на местно ниво, по която местни групи провеждат проучвания в гробища с историческо значение и записват устно разказани истории. 

Инициативата, наречена Исторически гробове, разширява своя обхват в рамките на проекта INCULTUM и включва починалите в резултат от „големия глад“ от 1845 — 1852 г., при който умират около 1 милион души. 

По това време от Ирландия също така емигрират повече от 1 милиони души. Много от потомците им в САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия проследяват своето потекло чрез „Исторически гробове“, като някои пътуват до Ирландия като част от процеса. 

В Словакия INCULTUM включва изоставен миньорски район в централния район Банска Бистрица. Обектът е източник на информация за индустриалното наследство, по който местни училища и други групи работят съвместно за възстановяване на спомените на общността. 

В процес на изработване е интерактивна цифрова карта, която включва „минни съкровища“, които туристите ще могат да посетят.

Впрочем този район е включен и в цифровите карти на rurALLURE, защото попада в словашката част на „Пътя на Мария“.

По-добър баланс

И двата проекта предлагат пътна карта за Европа, която се стреми да разширява икономическите ползи и да облекчи екологичната цена на туризма.

За Мартин Сивантос Европа трябва да търси такива начини за съживяване на селските райони, които запазват истината за миналото, като същевременно преосмислят бъдещето им. Той твърди, че в дългосрочен план такъв подход служи както на туристите, така и на местните общности.

„Това означава, че когато посещавате дадено място, не оказвате отрицателно въздействие върху околната среда или общността“, казва Мартин Сивантос. „Всъщност помагате на общността да съхрани своите ценности и наследство и от своя страна давате нещо положително.“

Изследванията в тази статия са финансирани от програма „Хоризонт“ на ЕС. Възгледите на интервюираните лица не отразяват непременно позицията на Европейската комисия.

Повече информация

Тази статия е публикувана за пръв път в Horizon, списанието на ЕС за изследвания и иновации.