Благодарение на плодородните почви на страната и разнообразния климат, „Какво да ям в Турция?“ се превръща във въпрос, чиито отговори ни канят да открием широка гама от съставки, използвани в типични за страната ястия, като супата езогелин, кебапа искендер и прочутите десерти. Но пътуването през турската гастрономия не спира до основните ястия и сладкишите, а задължително преминава и през прекрасните закуски, както и характерните напитки, като турски чай, турско кафе и ракъ, които допринасят за богатите кулинарни традиции.

Но турската кухня е и много здравословна и една от основните причини за това е нейното многообразие от продукти. На практика съставките в едно единствено ястие са в състояние да задоволят голяма част от нуждите на организма от витамини, минерали и други потенциално важни елементи. Ето и един пример. Много популярно стрийт ястие в Турция е лахмаджунът, което е вариация на пицата. В Турция обаче той се прави от много тънко тесто, обилно покрито с кайма, домати, лук и подправки. Може да се допълни със свежи зеленчуци или фино нарязан лимон. Няма тежки сосове и плътен хляб. Кебапът, което е друго популярно ястие, също се сервира със зеленчуци, а понякога и с ориз. А десертите са често придружени от сушени плодове, които ги допълват или участват в състава.

Турската закуска: различно начало на деня от обикновено

Снимка: DasBodrumCreative / Shutterstock

Турската закуска, известна като kahvaltı, заема централно място в местната култура и се отличава с изобилие от вкусове и възможност за общуване. Ето някои ключови елементи от тази богата традиция:

Напитки: Турският чай, сервиран в специални чаши, символизира гостоприемството и приятелството, и е най-консумираната напитка по време на закуска.

Хляб и солени ястия: симитът е вид турска франзела, която често се хапва именно за закуска.

Börek и Poğaça: ​​Пикантни тестени ястия, които напомнят на нашата баница, но са с пълнеж от сирене, кайма или зеленчуци.

Менемен: Специално ястие, приготвено от домати, зелени чушки, лук, зехтин и яйца.

Сирена и регионални продукти: Най-малко три вида сирена, всяко със своите регионални особености, придружени от маслини, домати и краставици, подправени със зехтин и мента.

Това разнообразие предлага не само кулинарно изживяване, но и момент на приятелство и споделяне, като в същото време дава на организма всичко най-неободимо за добър старт на деня. Някои от тези турски закуски, може да направите и у дома. За тестените например, перфектен помощник за оптимално изпичане, са фурните Серия 6 и Серия 8 с функция Steam Plus на Bosch. При тях готвенето е на пара при температура до 120°C, като така ястията се приготвят по-бързо и запазват не само пълния си, естествен аромат, но и повече от своите витамини и хранителни вещества.

И една рецепта за турски бюрек, която да изпробвате и вкъщи.

Снимка: V.Dr / Shutterstock

Необходими продукти:

  • 1 пакет одрински кори за баница
  • 300 г краве сирене
  • 250 мл прясно мляко
  • 6 яйца
  • 60 мл кисело мляко
  • 60 г масло
  • ½ ч.л. сода бикарбонат
  • олио, за намазване

Разбийте двете яйца с киселото мляко и содата. Добавете натрошеното сирене и разбъркайте. Започнете да редите корите в тава като за наложена баница. Всяка кора намазвайте обилно с олио. На всеки три кори разпределяйте от плънката и така, докато ви свършат продуктите. Нарежете на квадрати и в разрезите пъхнете парченца от маслото. Разбийте четирите яйца с прясното мляко и залейте бюрека. Изпечете в предварително загрята на 180 градуса фурна до златисто.

Турският бюрек е по-вкусен, когато се яде охладен. А за още по-добър вкус, изполвате краве сирене MMELLOW. Бялото саламурено сирене е направено най-чистото пастьоризирано биологично мляко. Резултатът е неустоимо вкусно и ароматно сирене, което превръща всяка маса в истинска сцена. И е перфектно за всички, които искат да се хранят не само здравословно, но и диетично. Естествено богато на белтъчини и мазнини, на 100 г то съдържа едва 1,4 г въглехидрати, от които само 1 г захари.

Улична храна, която не трябва да пропускате

В туптящото сърце на турските улици, вкусовете на уличната храна предлагат автентично потапяне в местната култура. Стрийт храната в Турция е много повече от похапване на крак. И е много различна от онова, което обичайно си представяме за такъв тип храна.

Снимка: Berna Namoglu / Shutterstock

Рибните сандвичи, характерни за крайбрежието на Каракьой например, са емблематичен представител на този тип хапване. Или миди върху половин черупка, смесени с пикантен ориз и поднесени с лимонов сок - истинска наслада за любителите на морските вкусове. Друго типично стрийт ястие: подправени, изпечени на шиш и нарязани овчи чревца, сервирани в кифличка. Печените картофи с най-различни гарнитури са популярни за Ортакьой, а пилето с ориз е често срещано обедно предложение за работещите жители на Истанбул, съчетаващо простота и вкус.

Тези ястия са само част от невероятното разнообразие от турска улична храна, която със своите уникални вкусове и традиционни приготовления кани посетителите на незабравимо, но и доста здравословно кулинарно пътешествие.

Напитките - много повече от кафе

Изследвайки типичните турски напитки, в тази страна може да откриете нов свят от вкусове и традиции, които далеч надхвърлят добре познатото турско кафе. Тези напитки, обогатени с многовековна история, предлагат автентично потапяне в турската култура.

Турско кафе: произхождащо от Турция през 1551 г., турското кафе се приготвя от печени кафеени зърна и се предлага на гостите след хранене в знак на гостоприемство, а и за по-добро храносмилане.

Салеп: зимна напитка от корени на орхидея, известна със своите ползи за здравето и затоплящ ефект през зимните месеци. Грудките на орхидея съдържат ценния глюкоманан.

Айрян: напитка на основата на кисело мляко, която често се сервира с основното ястие, за да подпомогне храносмилането.

Боза: традиционна и много гъста турска напитка, приготвена от ферментирало жито, която се сервира охладена и често гарнирана с канела и препечен нахут.

Кефир: ферментирала млечна напитка, съдържаща пробиотици, която помага за повишаване на имунитета и храносмилането.

Шалгам: ферментирал сок от специфичен сорт червено цвекло и лилави моркови, който се сервира студен и има характерен солено-кисел вкус. Придружава обикновено ястията с кебап, като така прави месото по-лесно смилаемо.

Шербет: скъпоценна здравословна напитка от османската кухня, направена от натурална плодова есенция.

Чай: за турският чай дори няма нужда да споменяваме. Той се пие навсякъде и по всяко време. В най-топлите дни е чудесно решение, тъй като уравновесява температурата на тялото с тази на въздуха и горещината по-малко тежи.

Тези напитки, заедно с турската ракия Rakı, която има характерен анасонов вкус и аромат, както и могообразието от инфузии от шипка, градински чай и липа, са чудесни и полезни опции за питие в страната по време на хранене, в моментите на релакс или за социализация.

Как се хранят местните

Полезността на тази кухня се крие обаче в нейното огромно многообразие. Люлка на уникална култура, турската кухня е дом на много различни регионални разновидности, които несъмнено си заслужава да бъдат проучени. Страната е разположена на различни континенти, не само географски, но и исторически, културно и, разбира се, гастрономически. В турската кухня откриваме европейски символи, особено източноевропейски, но също така гръцко-римски и балкански. Намираме азиатски знаци, както и кавказки, а така и близкоизточни. Откриваме дори африкански, по-специално  от средиземноморска Северна Африка.

Всъщност няма само един тип кухня на тази територия, тъй като тя е твърде обширна и границите са толкова много, че можем да говорим за регионални кухни: егейска, базирана на вкусен зехтин и богата преди всичко на растителни съставки; анадолска, базирана на консумацията на тестени изделия и месо; черноморска, където има много царевица, риба и зелеви растения; югоизточна, известна със своя кебап и баклава. Истанбул сам по себе си е отделна история. Космополитен град, където заведенията за хранене се управляват от неислямски малцинства, в които се смесват арменска, румънска, средиземноморска и древна османска кухня.

Дори нещо толкова просто като каймата може да има различни вкусове според региона: пикантна, с червен пипер или чесън; с квасено мляко; с варива, патладжани или домати; с магданоз, черен чесън, лук и т.н. Агнешкото месо (по-рядко говеждото) е на особена почит в Турция, като това включва карантия и черен дроб. Баклавите са сладък и очевидно силно калоричен десерт, но често имат пълнеж от лешници, орехи,  шам фъстък и сушени плодове, което в известа степен балансира захарността. Супите са изключително популярни в Турция. За обяд турците често започват със супа от зеленчуци и бобови растения, подправена с разбито кисело мляко, яйчен жълтък, листа от мента. Пълнените зеленчуци – прочутата долма, е друга популярна местна храна.

Негово величество булгурът

Една от неизменните съставки в турската кухня е булгурът. Който е изключително здравословен продукт, благодарение на своите хранителни аспекти, които насърчават цялостното благосъстояние. Булгурът е интересна алтернатива на по-класическите източници на въглехидрати, като ориза. Това е древна твърда пшеница, която произхожда от турските земи и заслужено заема уважавано място в съвременната западна кухня. Консумацията му се вписва идеално в средиземноморската диета, което го прави функционален за цялостното здраве. А е и много адаптивен, което дава възможност да се използва както в летните, така и в зимните ястия.

Снимка: Anastasia Kamysheva / Shutterstock

100 г булгур осигуряват на организма 75,9 г въглехидрати (от които 0,41 г захари) и 12,3 г растителни протеини. Липидната квота, съставена главно от ненаситени мазнини, съответства на приблизително 1,33 г. Като се вземе предвид съставът на макронутриентите, енергийната стойност на 100 г е приблизително 342 ккал. Водата присъства в храната в малки количества (едва 9 г), докато приемът на фибри е значителен и се равнява на 12,5 г. Витамините в булгура включват тези от група В, като ниацин, тиамин, рибофлавин и витамин В6. Общият фолат възлиза на 27 мг на 100 г. Микроелементите включват калций (35 мг), магнезий (164 мг), калий (410 мг), желязо (2,46 мг) и цинк (1,93 мг).

Консумирането на булгур в количества, подходящи за енергийните нужди и с правилно редуване на източниците на въглехидрати, е в съответствие с оптималното хранене, препръчвано и от лекарите. Благодарение на своите фибри, той е истинска панацея за чревната редовност, както и за бактериалната флора, която населява червата. Освен това създава чувство за ситост, което го прави приложим при нискокалоричен режим на хранене. Подходящ е и при диабет, тъй като има сравнително умерен гликемичен индекс. Поради наличието на фолати и витамини от група В, булгурът е подходяща храна и по време на бременност. Не на последно място: съдържа някои вещества с добре известна антиоксидантна сила, като лутеин, епикатехин и галова киселина, което помага за противодействие на свободните радикали.

Автор: Деси Тодорова

Генерален партньор на „Кулинарни пътешественици“ е Bosch Домакински уреди България. Проектът се осъществява и с подкрепата на Kaufland, млечни продукти MMELLOW и Лесафр България. Консултант по съдържанието е Кулинарна академия HRC.