Навремето информацията не се ценеше особено, всичко се въртеше около алгоритмите. Ако искахме да публикуваме научна статия, трябваше да предложим в нея нови алгоритми. Този начин на мислене обаче не е особено полезен в областта на изкуствения интелект. Това каза Алексей Ефрос в лекцията си на Хайделбергския лауреатски форум, който събра 25-има лауреати на най-престижните международни награди в математиката и компютърните науки с над 200 млади изследователи в тези области от целия свят от 22 до 27 септември в Хайделберг, Германия.

Алексей Ефрос е лауреат за 2016 г. на наградата за информатика на Асоциацията за компютърна техника. Той е водеща фигура в сфера на компютърните изображения и изкуствения интелект (ИИ), работата му има огромен принос за машинното обучение чрез визуални данни, за което е и отличен през 2016 г.

Ефрос, който е роден в Санкт Петербург, Русия, емигрира със семейството си в САЩ през 1991 г., когато е 14-годишен. Баща му е университетски преподавател по физика, който продължава да преподава в университета на Юта, САЩ. Ефрос завършва в университета на Юта и след това специализира в университета на Калифорния, Бъркли, където днес е преподавател.

Той създава методи за автоматично копиране и пренасяне на изображения. С екипа си разработва алгоритми, с които „краде” части от изображения и чрез съединяването на множество такива малки части се създават нови, пише БТА.

В края на миналия век и в първите години на настоящия изследванията в областта на компютърните изображения все още са фокусирани върху търсене на нови алгоритми, но Ефрос смята, че данните – изображения, видеозаписи, заслужават повече внимание. Днес нещата са променени. „Всички вече сме на едно мнение”, каза Ефрос. 

Той сравни развитието на изкуствения интелект с приказката за супата от камъчета, която съществува в различни вариации в доста страни – за младежи, които убеждават скептичните си домакини да им помогнат да направят по-вкусна супата от камъни, като всеки даде по нещо дребно за гозбата. Това, което започва като шепа камъни във вода, се превръща в нещо повече чрез приноса и сътрудничеството. Според Ефрос по същия начин развитието на изкуствения интелект се дължи еднакво от една страна на алгоритми за генеративни трансформатори (GPT), машинно обучение, невронни мрежи и от друга страна - на огромно количество данни. Не можем да очакваме много от алгоритмите, колкото и важни да са те, ако не ги въоръжим с достатъчно информация, смята Ефрос.

Системите за изкуствен интелект се справят вече изключително добре с текстове, защото големите езикови модели са инкорпорирали огромна част от качествените текстови данни, създадени от човечеството през двете хиляди години човешка култура, каза Ефрос. От тази гледна точка качествените текстови ресурси вече са на изчерпване. Голяма част от текстовете, които се използват напоследък за обучение на ИИ, се извличат от платфори като Редит или Екс, а това не е много качествена информация, посочи изследователят. Според него потенциалът не е в базиран върху текст ИИ, а върху визуални данни, видео и в роботиката. Той говори за потенциала на ИИ и на среща с журналисти в рамките на Хайделбергския лауреатски форум.

Според него една от посоките, в които би било да се развиват компютърните науки, е роботиката, която напоследък е била поизоставена за сметка на интернет. 

Ефрос не смята, че изкуственият интелект ще допринесе особено за създаването на произведения на изкуството, защото според него вселената, от която ИИ може да ползва данни и след това да генерира съдържание, е неизчерпаема и не е отчетливо ясно кое е изкуство и кое - не. Той даде пример с „Фонтанът” на Дюшан. През 1971 г. художникът Марсел Дюшан превръща писоар с автограф в произведение на изкуството, което излага в изложба в Ню Йорк.

Визуалната информация винаги носи пристрастия и Ефрос го доказва с примери, в които представата за един град не е е само в красивите пейзажи и снимки на забележителности, но и във визуалната информация от камерите за наблюдение, в снимките на фотографи, които работят по различни проекти, свързани например с определени социални или етнически групи от населението на града. 

По отношение на споделянето на данни в полза на обучението на изкуствения интелект, като в същото време се спазва правото на личен живот на гражданите, Ефрос смята, че разбирането за право на личен живот сред хората много се е променило. Младите хора изобщо не се замислят и с радост споделят информация за себе си, която аз например никога не бих си и помислял да обявя.

Цялата идея зад Туитър, Инстаграм, публикуването на информация, която става достъпна за целия свят, за мен е направо невероятна – питам се не се ли тревожат, че след 30 години например техни снимки и видеа от времето, когато са били тийнейджъри, все още ще са в интернет, каза Ефрос. Това го кара да мисли, че нормите и очакванията от правото на личен живот и дискретността се променят. Той очаква, че занапред хората ще се отказват все повече от тази дискретност по отношение на личния си живот и личните си данни в името на по-големите ползи, които това ще донесе.