Емоционалните сривове са напълно нормални, защото децата все още не знаят как да регулират чувствата си. Най-често подобни сривове са израз на гняв, разочарование или тъга. Детето може да рита, да крещи, да се търкаля по пода в магазина или на улицата, да удря родителите си или да хвърля предмети.
В най-тежките случаи децата могат умишлено или неволно да се наранят, като задържат дъха си или удрят глава в земята.
Ако имате деца, знаете точно как изглежда това.
Такива сривове се случват между една и три години, докато хлапето се учи да говори и не може да изкаже своите нужди. Случва е и в по-късна възраст.
Често говорим за това какво ТРЯБВА да направвите.
Днес ще се върнем назад: какво НЕ трябва да се прави, когато детето е разстоено и е изпаднало в истерия.
1. Не се опитвайте да го спрете
Може да изглежда странно, но понякога е по-добре мълчаливо да наблюдавате какво се случва. Детето е претоварено, трудно му е да ви чуе или да разбере какво искате от него.
Безопасността и здравият разум са най-важни, но понякога е по-разумно да изчакате, докато кризата отшуми, преди да започнете да говорите на детето.
2. Не казвайте „Всичко е наред“
Това обезценява преживяванията на вашето дете и може да предизвика още по-силна емоционална реакция. Особено ако причината за истерията е, че не може да изрази емоцията и не може да ви покаже как се чувства.
3. Не викайте
Колкото и да е изкушаващо да повишите тон, за да бъдете чути, това само ще влоши ситуацията и ще доведе до по-силна истерия.
4. Не се опитвайте да го убеждавате
По време на емоционална криза детето действа първично - в този случай се активизира амигдалата в мозъка, която е отговорна за реакцията борба/бягство.
Затова не се опитвайте да давате аргументи или да обяснявате позицията си – хлапето просто не разсъждава. То „няма достъп“ до онази част в мозъка, която отговаря за логиката. По-добре е да изчакате, докато се успокои и след това да преминете към преговори.
5. Не отстъпвайте
Ако всеки път, когато детето организира сцени вие му позволявате да прави нещо, което преди това е било забранено, то ще се научи, че постга това, което иска, с помощта на истерии.
Затова се придържайте кам забрани и оганичения, които преди това сте наложили и, които са разумни.
6. Не му казвайте как трябва да се чувства
Фрази като: „Няма за какво да плачеш“ или „Не е нужно да си толкова ядосан“ само ще влошат положението. Всички чувства са оправдани, дори ако начинът, по който ги изразява, е неприемлив.
Четете още: Когато детето ми е в истерия, моля не му говорете!
7. Не го лъжете
Не трябва да лъжете детето само и само, за да избегнете евентуален емоционелен срив. Разбира се, малка лъжа под формата на „Нямаме повече бонбони“, когато в шкафа има неотворена кутия, може да го разсее или дори да го успокои.
Но няма как с лъжи постоянно да избягвате сривове и разочарования. Защото няма да го научите да регулира и да се справя с чувствата си.
8. Не го дръжте отговорно за вашите чувства
Фрази като: „Боли ме сърцето, когато те гледам да плачеш“ може да накарат хлапето да се почувства отговорно за вашето емоционално състояние. Това не означава, че не трябва да говорите за своите емоции. Просто говорете за това, което чувствате. Например „В момента съм наистина много разстроена“.
