Учените отдавна подозират, че кето диетата може да успокои свръхактивната имунна система и да помогне на някои хора със заболявания като множествена склероза (МС), предава EurekAlert.
Сега те имат основание да смятат, че това може да е вярно.
Учени от Калифорнийския университет в Сан Франциско са открили, че диетата кара червата и техните микроби да произвеждат два фактора, които отслабват симптомите на МС при мишки.
Ако изследването се приложи и при хора, то ще доведе до нов начин за лечение на МС и други автоимунни заболявания с хранителни добавки.
Кето диетата силно ограничава богатите на въглехидрати храни като хляб, тестени изделия, плодове и захар, но позволява неограничена консумация на мазнини.
Без въглехидрати, които да използва като гориво, тялото разгражда мазнините, като произвежда съединения, наречени кетонни тела. Кетонните тела осигуряват енергия за изгаряне на клетките и също така могат да променят имунната система.
Изследователите установяват, че мишките с МС, които произвеждат повече от определено кетонно тяло, наречено β-хидроксибутират (βHB), имат по-слабо изразено заболяване.
Допълнителното количество βHB също така подтиква чревната бактерия Lactobacillus murinus да произвежда метаболит, наречен индолна млечна киселина (ILA). Това блокира активирането на имунните клетки T helper 17, които участват в МС и други автоимунни заболявания.
„Това, което беше наистина вълнуващо, беше да установим, че можем да предпазим тези мишки от възпалителни заболявания само като ги подложим на диета, която сме допълнили с тези съединения“, казва д-р Питър Търнбо от Центъра за микробиомна медицина Бениоф.
По-рано Търнбо е показал, че когато се отделя от червата, βHB противодейства на имунната активация. Това подтиква докторантката Маргарет Александър, която по това време работи в лабораторията му, да провери дали съединението може да облекчи симптомите на МС при мишки.
В новото проучване, което излиза на 4 ноември в Cell Reports, екипът разглежда как богатата на кетонни тела диета влияе на мишки, които не са в състояние да произвеждат βHB в червата си, и установява, че възпалението при тях е по-тежко.
Но когато изследователите допълват диетата им с βHB, мишките се подобряват.
За да установи как βHB влияе върху чревния микробиом, екипът изолира бактерии от червата на три групи мишки, които са били хранени с кето диета, диета с високо съдържание на мазнини или с такава с високо съдържание на βHB.
След това изследват метаболитните продукти на отделните микроби от всяка група в имунен тест и установяват, че положителните ефекти на диетата идват от член на рода Lactobacillus: Murinus.
Две други техники - секвениране на генома и масспектрометрия - потвърждават, че откритият от тях L. murinus произвежда индолна млечна киселина, за която е известно, че влияе на имунната система.
Накрая изследователите лекуват мишките с МС с ILA или L. murinus и симптомите им се подобряват.
Търнбо предупреждава, че подходът с добавките все още трябва да бъде тестван при хора с автоимунни заболявания.
„Големият въпрос сега е каква част от това ще се превърне в реални пациенти“, казва той. „Но смятам, че тези резултати дават надежда за разработването на по-поносима алтернатива за подпомагане на тези хора, отколкото да се изисква от тях да се придържат към предизвикателна ограничителна диета.“
Изследването е публикувано в Cell Reports.
