COP29 постигна цел за финансиране в размер на 300 млрд. долара, но попарва надеждите на най-бедните

– Постигнато беше съгласие за увеличение на парите за мерки по климатичните промени за развиващите се страни до 300 милиарда долара на година до 2035 г., но те са значително по-малко от изискваната сума от 1,3 трилиона долара.
– Представителите на развиващите се държави и гражданския сектор определиха резултата като разочароващ и дори като предателство.
– Беше решено поставяне на начало на пазарите за въглеродни кредити.
– За трета поредна година липсва прогрес по ограничаване на затоплянето на планетата.
– За разлика от миналата година, никъде в приетите текстове не се споменава историческата цел от COP28 за „преход извън изкопаемите горива” и изобщо терминът „изкопаеми горива” не присъства никъде.

Какво беше договорено?

За поредна година преговорите продължиха след официалния край на срещата. Едва на 24 ноември делегатите на страните приеха 4 основни документа:

за актуализирането на Националните определени приноси;
за нова цел за финансирането;
за работна програма по смекчаване на климатичните промени;
глобална цел за адаптация.

Най-важните точки от документите са решението за постигане на финансиране на мерки за смекчаване и адаптация на развиващите се страни в размер на 300 милиарда щатски долара годишно до 2035 г. и призива за увеличаване на финансирането на тези мерки от всички видове публични и частни източници до 1,3 трилиона долара.

„Имаме сделка“
Мухтар Бабаев, президентът на COP.

От тази гледна точка, постигнатата договорка е успех. 300 милиарда долара на година е най-високата сума за развиващите се държави, обещана досега, и е 3 пъти по-голяма от сумата, заявена по време на миналогодишната конференция за фонд „Загуби и щети“. А призивът за 1,3 трилиона отговаря на исканията на експерти и на групата на развиващите се държави (Г77).

До 2035 г. развиващите се страни би трябвало да получават най-малко 1,3 трилиона. долара годишно, за да бъде подпомогнат прехода им към нисковъглеродна икономика и да се справят с последиците от екстремните климатични условия. На този етап обаче само 300 млрд. долара са твърдо обещани.

Заглавията за милиардите, обещани от по-богатите държави, често създават впечатление, че става въпрос за благотворителност или обезщетение. В действителност, част от тези средства ще бъдат насочени към защита на уязвимите общности в глобалния Юг от най-тежките последици на климатичната криза. Но значителна част от финансирането ще се използва за преход към зелена енергия – например изграждането на слънчеви паркове и вятърни турбини.

Този преход не е само в полза на Юга, но е ключов за ограничаване на глобалното затопляне, което застрашава икономиките и живота навсякъде, включително в западните страни. Както отбелязва генералният секретар на ООН Антониу Гутериш:

„Финансирането не е подаяние. То е инвестиция срещу разрушенията, които неконтролируемият климатичен хаос ще причини на всички нас.“

Тези суми ще бъдат предоставени под формата на безвъзмездни средства и нисколихвени заеми от развитите страни. Останалите ще трябва да дойдат от частни инвеститори и от редица потенциални нови източници на средства, като например евентуални такси върху изкопаемите горива и др., които все още не са договорени.

Също така има и призив за организиране на инициативи с инвестиционна насоченост в рамките на работната програма за смекчаване на климатичните промени. Това ще са разговори и събития, които би трябвало да осигурят по-голяма представителност на жените и на експерти различни региони, да включват по-голям брой участници от всяка страна и да дават възможност на държавите да играят по-активна роля в определянето на дневния ред на дискусиите.

По въпросите за адаптацията продължава работата по създаване на рамка от 100 индикатора, които да измерват прогреса на страните, като тя трябва да бъде финално завършена по време на COP30.

Трябва да се има предвид, че приетите документи по време на тези конференции обикновено нямат правно обвързващ характер и повечето от точките в тях не съдържат категоричен изказ.

Пълните текстове на документите могат да бъдат открити тук.

Държавите поеха и други ангажименти, които останаха извън основния документ Нови правила за пазар на въглеродните емисии

Беше постигнато и съгласие за нови правила, които ще поставят началото на пазарите с въглеродни емисии, което проправя пътя за търговия с т.нар. въглеродни кредити между отделните държави и за създаване на регулиран световен пазар. Това беше въпрос, постановен в чл. 6 на Парижкото споразумение за климата, по който години наред не можеше да се постигне съгласие.

30 страни подкрепиха нова декларация за намаляване на емисиите на метан от органичните отпадъци от сметищата.

Подписалите държави генерират над 50% от емисиите в сектора и 8 от 10 от най-големите замърсители на емисии от органични отпадъци. Метанът е вторият по значение парников газ, отговорен за ⅓ от затоплянето на планетата, а емисиите и концентрацията на газа в момента са рекордно високи. Гниенето на храната в сметищата причинява около 20% антропогенните емисиите на метан.

Според ООН намаляването на емисиите на метан представлява “аварийна спирачка”, тъй като газът има кратък живот в атмосферата. Бързото ограничаване на емисиите, особено в депата за отпадъци и селското стопанство, е от съществено значение за стабилизиране на глобалната температура. Това е и ключова стъпка към изпълнението на Глобалното споразумение за намаляване на емисиите на метан, подписано в Глазгоу от над 160 държави, включително България. Споразумението предвижда намаление на емисиите с 30% до 2030 г. спрямо нивата от 2020 г.

В рядък случай на сътрудничество между двете държави, САЩ и Китай потвърдиха съвместните си ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове, различни от CO2 (в случая метан и диазотен оксид), които днес допринасят за половината от всички процеси на затопляне.

Все по-малко пари за изкопаемите горива

Обединеното кралство, Нова Зеландия и Колумбия се присъединиха към коалицията за премахване на стимулите и субсидиите за изкопаемите горива (COFFIS), която вече има 16 членове. Прекратяването на субсидирането на изкопаемите горива е неизбежна стъпка в постигането на нетно нулеви емисии, като към 2023 г. обаче субсидирането на изкопаемия сектор възлиза на над 600 милиарда долара. Членовете на коалицията се ангажираха да изготвят национален план за премахване на субсидиите за изкопаеми горива до COP30.

Надежда, че най-богатите ще плащат повече

А по време на срещата на страните от Г-20 в Рио де Жанейро, която се проведе паралелно на COP29, бе постигнато решение сред повечето страни за данъчно облагане на най-богатите – като начин за адресиране на неравенството в света. Това също така е потенциален начин за финансиране на обявените нови мерки за климата.

Лидерите на Г-20, потвърдиха в общо изявление ангажимента си към целите в областта на климата, което беше приветствано от участниците в COP29, но неясната им позиция по отношение на източниците на финансиране на прехода предизвика смесени реакции. Лидерите се съгласиха, че сумите, необходими за финансиране на борбата с климатичните промени, възлизат на трилиони долари, но заявиха, че това финансиране ще дойде „от всички източници“, вместо да поемат твърд ангажимент, че по-богатите държави ще осигурят парите.

Какви бяха реакциите?

През по-голямата част от конференцията преговорите буксуваха. Това провокира ръководителя на ООН по въпросите на климата, Саймън Стийл, да отправи остра забележка към делегатите в Баку с думите:

„Престанете с театъра.“

В същото време реакциите към ангажимента са преобладаващо негативни.

По време на преговорите, делегатите от групите на Алианса на малките островни държави и групата на най-малко развитите държави – страните, които са най-силно засегнати от последствията от климатичните промени, но имат най-малко средства да се справят с тях, временно напуснаха преговорите в събота в знак на протест.

Индия реагира остро, като делегатът ѝ Чандни Райна определи обещаната сума като „нищожна“ и подчерта, че тя противоречи на принципите на консенсус, заложени в Рамковата конвенция на ООН за климатичните промени. Райна заяви, че Индия не е имала възможност да изрази категоричното си несъгласие и обвини организаторите в задкулисни договорки в последния момент. В отговор президентът на COP29 заяви, че взема предвид изказването, но няма да промени финалното решение.

Делегатът на Индия също така осъди факта, че тази година няма нови действия в посока увеличаване на целите за постигане на нетно нулеви емисии.

Мохамед Адо, от мозъчния тръст Power Shift Africa и един от изявените участници на този COP, заяви, че финансовото споразумение от конференцията е „катастрофа“ и „предателство“ спрямо развиващия се свят, хората и планетата от страна на богатите държави, които твърдят, че се отнасят сериозно към климатичните промени.

Повечето развиващи се страни вероятно са приели финалните текстове, осъзнавайки, че това е най-доброто, което могат да получат, особено в контекста на очакваната политика на неглижиране на климатичните промени от страна на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп.

От друга страна, представителят на делегацията на Фиджи определи обещаната сума като „достатъчна, за да може Фиджи да живее“.

„Петролният“ COP – саботаж от страна Саудитска Арабия и буксуване на преговорите

И този COP беше белязан от серия от скандали.

Страната-домакин Азербайджан е авторитарна петролна държава, като над 90% от износа ѝ е от изкопаеми горива. Може да се каже, че това предизвести до голяма степен и развитието на конференцията.

Още в началото на форума президентът на COP беше разкрит в опит да сключва бизнес сделки по време на конференцията, което е сериозно нарушение на стандартите за поведение.

А след като изкопаемите горива бяха описани като „дар от бога“ от президента на страната Илхам Алиев, по-късно тази позиция беше подкрепена и от генералния секретар на Организация на страните износителки на петрол (ОПЕК).

Над 1700 представители на компании за изкопаеми горива официално присъстваха на конференцията, което предизвика критики, че подкопават преговорите за климата. Броят им надвишаваше представителите на почти всички отделни национални делегации, включително на най-уязвимите държави. Освен това, поне 132 висши ръководители и служители на петролни и газови компании получиха специални значки като гости на председателството.

Прочети повече по темата тук: Превръща ли се COP29 в зелено прикритие за петролната индустрия?

Делегацията на Саудитска Арабия положи всички усилия, за да предотврати повторното вписване на цел за „преход извън изкопаемите горива“ в тазгодишния документ, като неколкократно прекъсната разговорите. Изглежда усилията им са били успешни, тъй като целта не беше вписана.

Но още по-възмутително беше, че Саудитска Арабия се опита да саботира преговорите на финалните текстове. Неин делегат беше хванат да изтрива абзаци, свързани с цели за справедлив преход. Известно е, че всички страни трябва да виждат текущите текстове на обсъжданите документи в хода на преговорите, а това обикновено се прави, като на всички страни едновременно се разпращат нередактируеми PDF документи. Поради това не е ясно как и защо страната е имала такъв достъп, което дава основания за съмненията в задкулисие.

Очаквано Азербайджан бе сред „спечелилите“ традиционната анти-награда „Фосил на деня“, която се присъжда по време на конференцията от активистите на неправителствената организация Climate Action Network, на държави с особено негативно влияние върху климата, климатичните политики и действията на делегатите по време на форума. Останалите наградени страни бяха страните от Г7, Италия, Южна Корея, Русия, ЕС и САЩ.

Светът не постига напредък за намаляване на затоплянето за трета поредна година

През последните 3 години, не е постигнат съществен напредък по договаряне на нови цели за намаляване на емисиите от парникови газове. Именно за това очакваното ниво на затопляне на световния климат до края на века остава близо 3°C, или почти 2 пъти повече от целта от 1,5 °C от Парижкото споразумение за климата, по оценка на научната мрежа Climate Action Tracker (Фиг. 1). Същият колектив определя нивата на ангажираност на страната-домакин Азербайджан като „критично недостатъчни”, която изглежда, че е изоставила целите си за 2030 г. и увеличава емисиите си. Ако всички страни имат текущите политики на Азербайджан, светът би се затоплил с повече от 4°C – сценарий с най-апокалиптичните последствия.

Фигура 1. Оценка на очакваното глобално затопляне до края на века при настоящите политики, както и при различни нива на прилагане на бъдещи политики за климата. Източник: Climate Action Tracker.

Всичко това до голяма степен беше предизвестено, предвид мястото на провеждане на срещата и фактът, че на дневен ред не стояха темите за актуализиране на ангажиментите на държавите.

За съжаление дори и досегашните политики за смекчаване на климатичните промени не са довели до намаляване на емисиите на парникови газове в световен мащаб, след като миналата, а почти сигурно и тази година, те достигат рекордни нива.

94% от въглеродният бюджет, или количеството емисии, които са допустими да бъдат отделени, преди да бъде достигнато дългосрочно затопляне от 1.5 °C, са изчерпани (Фиг. 2).

Според анализ на Scientific American богатите страни вече са изчерпали „своя“ дял от въглеродния бюджет за ограничаване на затоплянето до 1,5 °C. Анализът обхваща оставащия въглероден бюджет, историческите емисии и разпределението на емисиите спрямо населението на света и отделните държави.

Фигура 2: Използваният и оставащ въглероден бюджет преди достигане на затопляне от 1,5 °C от средата на 19 век насам. Източник: Ед Хоукинс, климатолог.

Най-високи остават емисиите на САЩ и на Китай, като интересен факт е, че Китай вече е задминал ЕС в историческите емисии, но по оценка на Carbon Brief е малко вероятно някога да задмине общите исторически емисии на САЩ. Това е една от причините, поради които на дневен ред отново излезе въпросът дали Китай (както и Индия) трябва все още да се считат за развиващите се страни.

COP30 ще бъде в Бразилия – какво можем да очакваме?

Поради незадоволителния резултат от конференцията надеждите са насочени към COP30, който ще се проведе в Бразилия, град Белем, разположен в тропическа Амазония. Този факт ще се използва от конференцията, за да постави фокус върху природата и застрашените зони на планетата.

Бразилия вече е актуализирала своите Национално определени приноси (конкретните заявени цели на страните за климата) като определен процент за намаляване на емисиите до 2035 г. През ноември 2025 г. ще бъдат разгледани новите приноси на страните, които всички държави, подписали Парижкото споразумение за климата, трябва да представят до февруари 2030 г. Държавите са призовани и да преразгледат целите си за намаляване на емисиите до 2050 г. и да представят целите си до COP30.

Конференцията в Бразилия ще бъде ключова, тъй като на този етап целите на страните не са съвместими с целите от Париж.

Автор: Николай Петков / Климатека

Николай Петков е автор в Климатека, завършил е магистратура специалност „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. Работи в екологично сдружение „За Земята“ като експерт и координатор. В момента следва магистратура специалност „Интегрирани науки за климатичната система” в университета в Хамбург в Германия.

В статията са използвани материали от: