Всеки родител иска най-доброто за детето си. Страхува се да не отгледа неудачник, вслушва се във всички, които го съветват да не изтърве момента и „да стане късно“.
Детският психолог Кристина Кисленко разказва кои прекомерни родителски амбиции може да навредят на ранното детско развитие.
Задоволяване на родителски амбиции
Във възрастта преди училище основната емоционална и творческа дейност на детето трябва да е свързана с играта. Защото именно в игрите то се учи да фантазира, да прави избор, да управлява своето поведение.
„Жертвайте“ повече време за общи игри. Естествено не става дума въобще да се отказвате от обучение.
Важно е правилно за изберете подхода. Игри помагат на детето да научи буквите, цифрите, да прави прости сметки, а също така да научи любопитни подробности за света наоколо.
Едва ли ще е от полза да научи да разпознава националните флагове на различни държави. Под натиска на родителите или защото те ще му сочат други деца за пример, то ще ги запамети.
Специалисти в областта на детската невропсихология и педагогика твърдят, че подобен подход не помага и не е „развиващ“ в истинския смисъл на думата.
В най-добрия случай детето „попива“ информация, която не е за неговата възраст. Дали обаче тези знания ще развиват интелекта му в бъдеще, е отделен въпрос. Те по-скоро ще успокоят самолюбието на родителите.
„Работата над грешките“ струва скъпо
Има и опасни последици от това обучение, което не отговаря на възрастта на хлапето. Много предавания показват надарени деца – на 4 години говорят 4 езика или пък четат, правят сложни изчисления на ум ... Това са по-скоро изключения.
Някои интелектуални натоварвания водят до енергийна и информационна „кражба“ на ресурсите на нервната система. Ярък пример за това е опитът да научите 2-годишното да чете.
В тази възраст мозъчните центрове, които отговарят за механизма на разпознаване на буквите още на са достатъчно развити и зрели. Задачата се оказва много сложна за детето. За да се справи с нея, мозъкът използва тези ресурси, които обичайно са насочени към развитие на други функции.
Например за 1-3-годишните това е координацията на движенията (така наречената груба моторика), опознаване и възприемане на пространството, развитие на активната реч.
Получава се така, че родителите насочват енергията му към четене, което то така и не усвоява, а тази енергия му е много нужна за развитие навици, които трябва да се формират именно на този етап от неговото израстване. Да се запълни тази празнина по-късно ще е доста трудно.
На детето не са му нужни просто знания
Как да се избегнат подобни грешки?
Вместо конкретно обучение, е добре те да акцентират на развитието на психически функции, които стоят в основата на навиците.
Вместо да чете от най-ранна възраст, да пише или да смята – да заложат на игри и упражнения за развиване на възприятията, на вниманието, паметта, въображението и мисленето.
Вместо огромен обем информация и стремеж тя да бъде запаметена, да се търсят начини важното и съществено да бъде добре разбрано и ефективно обработено.
Важно е детето не да получи някакви знания, а оръжие, с което по-късно да се служи самостоятелно.
Само да си набавя нужната информация, да я надгражда, да я запомни и използва, когато ще му е нужна.
Няма универсална методика за развитие потенциала на децата.
Има обаче много игри и пособия, които работят в тази посока и развиват познавателните процеси. Има ги във всеки дом – домино, игра на думи, "Черен Петър", "Не се сърди човече", пъзели ...
На кутията на всяка познавателна игра е отбелязана и възрастта (4+, 5+ ...) за улеснение на всеки, който е решил да прави подарък.
Има и по-специализирани игри - такива, които използват в практиката си логопеди психолози и педагози
