Годините от 2013 до 2021 г. неизменно се нареждат сред десетте най-топли в историята. Снимка: S B Stock / Shutterstock
Годината се характеризира с положителни аномалии в голяма част от земното кълбо, с рекордно високи годишни температури в части от Северна Африка, Южна Азия, Южна Америка, както и в части от Атлантическия и Тихия океан. Регионите с поднормени температурни условия са ограничени предимно в Централния и Източния Тихи океан. Средната температура на въздуха през изминалата 2021 г. в глобален план е с 0,44 °C по-висока спрямо стандартния климатологичен период и с 0,28 °C по-топъл от новия климатологичен период. Според тези данни 2021 г. е петата най-топла година.
Според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) средната температура на въздуха през изминалата 2021 г. в глобален план е с 0,44 °C по-висока спрямо стандартния климатологичен период (1981 – 2010 г.) и с 0,28 °C по-топъл от новия климатологичен период 1991 – 2020 г. Според тези данни 2021 г. е петата най-топла година, с приблизително еднаква аномалия, като 2015 и 2018 г. (Фиг. 1). Интересно е да се отбележи, че всички години от 2001 г. насам са с положителна аномалия спрямо нормата за периода 1981 – 2010 г. До момента най-топлите години са 2016 и 2020 г.
Подобни резултати отчита и Националната администрация за океани и атмосфера (NOAA) на САЩ. Според техните данни 2021 г. е по-топла с 0,84°C над средната температура за ХХ-ти век. Годините от 2013 до 2021 г. неизменно се нареждат сред десетте най-топли години в историята (Фиг. 2.). Изминалата година продължава и дългата вече 45 г. поредица от наднормени, спрямо средните температури за ХХ-ти век. Тенденцията на повишение на глобалната температура от 1880 г. до днес е 0,08°C на десетилетие. Но през последните 40 г. средната глобална температура се повишава два пъти по-бързо и има тенденция от 0,18°C на десетилетие.
Средните температури за 2021 г. са по-високи от средните в по-голямата част от света. Значително наднормено беше в големи части на САЩ, Канада и Гренландия. Със сравнително голяма положителна аномалия са и много райони на Централна и Северна Африка, Близкия изток, Афганистан, Тибетското плато и южните части на Южна Америка (Фиг. 3).
Близки до средните, или с малко положително отклонение от нормите, бяха средните годишни температури за голяма част от Европа. С отрицателна аномалия се отличават Западен и Централен Сибир, Аляска и голяма част от Австралия и Антарктида. По-студено от нормата беше и в източната екваториална част на Тихия океан, където властваше Ла Ниня. Зони с поднормени годишни температури имаше и в Тихи океан, южните части на Атлантическия и Тихия океан в близост до Антарктида.
Зад средните температури, обаче се крият редица флуктуации в резултат на различни синоптични обстановки.
Припомняме някои от най-интересните моменти от изминалата 2021 г. в различните части на света.
В Европа след рекордно топлата 2020 г., миналата 2021 г. се характеризира с наднормени средни месечни температури през цялата година. Април 2021 г. също беше по-топъл от обичайното, но въпреки това беше най-студеният месец в годината в Европа и най-студеният април от 2003 г. насам. Няколко европейски държави имаха най-студения април или май за поне 10 години назад, вкл. и в нашата страна. В Словения няколко места отбелязаха най-ниската априлска температура от над 100 години. Метеорологичната станция в Нова Вас, Южна Словения, регистрира минимална температура от -20,6°C – нов национален рекорд за всички времена за април, надхвърлящ предишния рекорд от -20,4°C на 9 април 1956 г. в Поклюка. През юни и юли в голяма част от Централна, Източна и Северна Европа имаше температури много над средните. През втората седмица на август под влияние на интензивна гореща вълна в Южна Европа се наблюдаваха максимални температури над 45°C. Според предварителни доклади в Сицилия, Италия максималната температура достигна 48,8°C. Тази стойност ще стане най-високата максимална температура в Европа, ако бъде потвърдена от СМО. До края на годината месечните температури продължиха да бъдат над средните, но не се нареждат сред 10-те най-топли за всеки съответен месец. Австрия регистрира най-студената си година от 2010 г. насам. Въпреки това, тя се нарежда сред 25-те най-топли години от 1768 г. до днес.
В САЩ и Западна Канада през последната седмица на юни екстремно гореща вълна постави исторически рекорди. Според Световната метеорологична организация Литън, Британска Колумбия, Канада, постави нов национален рекорд от 49,6°C. Горещината стана причина за повече от 800 смъртни случая в Западна Канада. В САЩ предварителните доклади сочат, че високите температури са компрометирали голяма част от земеделските култури в региона. Учените изчислиха, че климатичните промени са увеличили вероятността за това събитие поне 150 пъти. В Калифорния горският пожар в Дикси беше вторият по големина в историята.
В голяма част от Южна Америка също повечето месеци са наднормени, като септември беше най-топлият септември в историята.
Африка отбелязва третата най-топла година, след рекордните 2016 и 2010 г. Месечните температури бяха над средните за Африка, а януари, юни и ноември имаха рекордни положителни аномалии.
Азия отбеляза седмата си най-топла година в историята, като юли е най-топлият месец юли в историята. Хонконг отчете средногодишна температура от 24,6°C – най-високата, откакто се правят измервания в града. В Пекин на 21 февруари беше регистрирана температура от 25,6°C, което е новата най-висока февруарска стойност в столицата на Китай. Южна Корея също има нов национален рекорд за февруари от 24,9°C.
Австралия и Океания регистрираха най-хладната година за последното десетилетие, но въпреки това средните температури са по-високи от нормата. Близки и дори малко под нормата бяха годишните температури в южните части на Австралия. Ноември беше най-студеният месец в Австралия и Океания през 2021 г., с температура под средната и това е най-студеният ноември от 1999 г. насам.
В България
В нашата страна изминалата 2021 г. беше със средни температури над нормата. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции, през изминалата 2021 г. има по-големи положителни аномалии в Североизточна България, по-малка аномалия се наблюдава в югозападните и южните райони.
От началото на новия век всички години са с положителна аномалия спрямо средните температури за периода 1961 – 1990 г. (Фиг. 5). Само през 2005 г. е отчетена незначителна отрицателна аномалия. Най-топлата година в нашата страна до момента е 2019 г, следвана от миналата 2020 г. На този фон изминалата 2021 г. е далеч от стойностите на положителните аномалии на предишните две години.
2021 г. започна с много топли месеци януари и февруари, оформили едни от най-топлите зимни сезони у нас. Март имаше отрицателна месечна аномалия, за голяма част от страната, с изключение на Черноморието. Април беше най-студеният от 2003 г. насам, с късни пролетни слани, на много места в равнините. Май и юни бяха с малки положителни аномалии, но юли и август бяха значително по-топли от нормата. Високите температури в комбинация с продължително засушаване доведоха до висока степен на пожароопасност в редица райони на страната. През септември температурите се нормализираха, а през октомври бяха под средните. Октомври беше най-студеният октомври от поне 10 г. В началото на ноември настъпи необичайно за сезона затопляне, при което беше подобрен националният ноемврийски рекорд за максимална температура. Във Велико Търново на 5 ноември бяха измерени 32,4оС, с което е подобрен предишния национален рекорд измерен преди 1995 г. в Горна Оряховица от 32,1оС. София също има нова най-висока температура за месеца от 25,8оС. Декември също беше наднормен, но въпреки това в някои дни имаше и по-ниски минимални температури, понижили се в някои високи котловини в Североизточна България, където достигнаха до -15, -17 оС.
В заключение може да се каже, че изминалата 2021 г. затвърди тенденцията на бързо повишение на температурите. По-малката аномалия спрямо предишните рекордни години се дължи най-вече на добре развитата Ла Ниня през втората половина на годината, която кореспондира с условия за по-хладно от обичайното време в някои райони на Земята. Въпреки това отново преобладава „топлите“ рекордни събития, а студените такива са по-скоро изключение. Годината се отчете и с редица сериозни екстремни събития, за които може да прочетете тук. Няма как да пропуснем и заключенията на редица климатолози, че екстремните явления освен, че зачестяват, се проявяват и с по-голяма интензивност и това е следствие на климатичните промени.
Виж визуализация на НАСА на температурните аномалии в света между 1880 и 2021:
* Публикацията е част от поредица, която прави обзор на метеорологичните и климатичните условия на глобално, регионално и локално ниво. Ежемесечните публикации излизат в рамките на следващия календарен месец и са базирани на обзор на Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) за предходния месец.
Автор: Д-р Симеон Матев / Климатека
Д-р Симеон Матев е автор в Климатека и доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.
В публикацията са използвани материали от:
