29 май 1953 г. Новозеландецът Едмънд Хилари и шерпът Тенсинг Норгей стават първите хора, покорили най-високия връх на планетата.
Около 11.30 ч. на 29 май 1953 г. новозеландецът Едмънд Хилари и непалският шерп Тенсинг Норгей стъпват на връх Еверест и стават първите изследователи от човешкия вид, достигнали най-високата точка на планетата, извисена на 8848 м над морското равнище. Двамата алпинисти, които са част от британска експедиция, правят финалната атака на върха, след като прекарват нощта на височина около 8500 м. Новината за историческото постижение обикаля света едва 4 дни по-късно - на 2 юни 1953 г., точно когато е коронацията на кралица Елизабет II. И британците я приемат като добра поличба за бъдещето на своята империя.
Връх Еверест е разположен върху гребените на Големите Хималаи и лежи на границата между Непал и Тибет. Наречен от тибетците Чомолунгма, или Майка богиня на вселената, върхът получава по-популярното си английско име в знак на почит към сър Джордж Еверест, британски топограф, изследвал Южна Азия през XIX век. Върхът достига до почти 2/3 от височината на атмосферата - близо до линията, която следват свръхголемите пътнически самолети. Нивото на кислород там е много занижено, температурите са извънредно ниски, а времето е непредсказуемо и изключително опасно за хората.
Първият регистриран опит за изкачване на Еверест е направен през 1921 г. от британска експедиция, която трасира над 600 км труднопроходим път през Тибетското плато до полите на величествената планина. Страховита буря принуждава изследователите да прекратят мисията си, но планинарите, сред които е Джордж Лей Малъри, успяват да набележат теоретично осъществим маршрут към върха. Именно Малъри е човекът, който по-късно, запитан от журналист защо иска да изкачи Еверест, отговаря: "Защото е там."
