Еверест е най-високият връх на планетата (макар и да не е задължително най-високата планина) и се издига на 8848 метра над морското равнище. Като цяло изкачването на тази планина, която досега е отнела живота на над 300 души, е доста обезсърчително. Цялата картинка обаче става още по-страшна, когато чуете зловещите стонове, които Еверест издава през нощта.
Ексклузивен документален сериал на Netflix, наречен Aftershock: Everest and the Nepal Earthquake, разказва подробно за последиците от земетресението в Непал през 2015 г., което отне живота на близо 9000 души. В него участва Дейв Хан, опитен ръководител на експедиции, който е покорявал върха 15 пъти.
Хан разказва за шумовете, които Еверест издава, след като слънцето се скрие от небосклона: "чуват се пукащи звуци, [чува се] как лед и скала се срутват на различни места в долината".
Преди проучване, публикувано през 2018 г., никой нямаше представа защо планината сякаш буквално оживява през нощта и какво причинява подобни внезапни и оглушителни звуци, които могат да се чуят от стотици километри.
През 2017 г. екип от изследователи от Непал и Япония започва да изучава ледниковата сеизмична активност на Хималаите. По време на продължилия над една седмица поход учените създават лагер на открит ледник без отломки и чуват странните шумове, които започват след залез слънце.
“Чухме този силен взрив“, обяснява глациологът и водещ автор на изследването Евгений Подолски. "Забелязахме, че през нощта нашият ледник се пука или целия се изпъстря с пукнатини“.
Ето защо екипът решава да проучи въпроса допълнително и стига до заключението, че шумовете са причинени от "нощно термично пукнатинообразуване".
По този начин специалистите описват въздействието на температурните промени върху движенията на ледниците и съответно - върху звуците, които те издават.
Подолски казва, че през деня изследователите са работили по тениски, но след залез слънце температурите падат рязко до около -15 °C.
Ледници като този, върху които няма отломки и върху които е лагерувал екипът, са изложени в много по-голяма степен на въздействието на природните стихии в сравнение с покритите. Когато повърхността им се охлади, рискът от термични контракции е по-висок и това от своя страна предизвиква образуването на пукнатини. И именно те издават силните звуци, които отекват в планинската верига.
Учените установяват също така, че по-тънките ледници са изложени на още по-голям риск от термични контракции, докато по-дебелите са подложени на по-малко термично напрежение.
Факт е, че Хималаите са едно от най-големите хранилища на лед на Земята. Въпреки това ледниците, покрити с отломки, които съставляват около 70 процента от заледената планинска верига, са най-слабо изучени.
По тази причина все още не е ясно защо температурните промени, изглежда, засягат хималайските ледници повече, отколкото тези в други части на света.
Въпреки това проучването, публикувано през 2018 г., ни показва как да наблюдаваме по-ефективно поведението на ледниците и да оценяваме повредите по леда. Това от своя страна може да окаже влияние върху начина, по който проследяваме въздействието на изменението на климата върху тези огромни ледени масиви.
Източник: IFLScience
