Обичам те. Единствен мой.
Цял ден те чакам да се прибереш. И нищо друго няма значение.
Знам, че си уморен.
Благодаря ти, че ме погали зад ушите. Иска ми се да имаш повече време да си поиграеш с мен.
Да, знам, че си уморен.
Благодаря ти, че ме извеждаш. Иска ми се обаче да имаше повече време да останем навън – да потичам, да си поговоря с моите другари, да полудувам.
Извинявай, че понякога лая прекалено силно. Така изразявам обичта си към теб. Така показвам радостта си, че сме заедно.
Извинявай, че понякога те тегла с каишката си – нямам търпение да изляза, да се хвърля на поляната, да се видя с приятелите си, да подуша света.
Извинявай, че понякога те облизвам по лицето – така те целувам и ти благодаря, че се грижиш за мен.
Понякога съм непохватен. Извинявай, че бутнах с опашката си онази ваза. Знам колко я обичаше. Не ми се сърди дълго. Аз няма да живея толкова много и всеки миг с теб ми е безценен. Не искам да го прекараме в сърдене.
Извинявай, че постоянно вървя след теб. Искам да се уверя, че си добре.
Знам, че ме обичаш. Просто ми се искаше да го показваш по-често. Прощавай ми грешките, белите, шума, нарушаването на графика.
И не забравяй, че аз съм само част от твоя живот, но ти си всичко в моя.
Цветелина Велчева
